Ядрените позиции са на автопилот: Почти всички държави с атомни бомби увеличават арсенала си

Почти всички от деветте държави, притежаващи ядрено оръжие, са започнали да увеличават арсеналите си или са обявили планове за това, според авторите на годишния доклад "Монитор за забрана на ядрените оръжия".

Ядрените държави са увеличили производството и разполагането на оръжията си миналата година, съобщиха наблюдателите в четвъртък, наричайки го "тревожно развитие" във време на засилващи се въоръжени конфликти.

Почти всички от деветте държави, притежаващи ядрено оръжие - Русия, САЩ, Китай, Франция, Обединеното кралство, Пакистан, Индия, Израел и Северна Корея - са започнали да увеличават арсеналите си или са обявили планове за това.

"Ерата на ядреното намаляване приключи", казва Ханс Кристенсен, директор на Проекта за ядрена информация към Федерацията на американските учени (FAS) и водещ сътрудник в доклада.

В разговор с репортери в Женева той предупреди, че това бележи "огромна промяна".

Докладът, публикуван от FAS и Норвежката народна помощ (NPA), изчислява, че броят на ядрените оръжия, бързо достъпни за употреба, е достигнал 9 745 миналата година, което е увеличение със 141 бойни глави спрямо 2024 г. Това е еквивалентно на 135 000 бомби с размерите на Хирошима, само една от които е убила 140 000 души през 1945 г., съобщи мониторът.

И 40% от тези бойни глави, 4012 от тях, са били разположени на балистични ракети в силози, на мобилни пускови установки, подводници или бомбардировачни бази миналата година, се казва в доклада, отбелязвайки увеличение от 108 спрямо 2024 г.

"Продължаващото годишно увеличение на разположените бойни глави е обезпокоително развитие", обяснява Кристенсен, предупреждавайки, че това "увеличава рисковете от бърза ескалация, погрешни изчисления и случайна употреба". "Това прави света по-опасен за всички нас."

Нова надпревара във въоръжаването

Все още има по-малко ядрени оръжия в света, отколкото в разгара на Студената война.

В доклада се казва, че ядрените държави са притежавали общо 12 187 бойни глави в началото на тази година, в сравнение с над 70 000 такива оръжия в средата на 80-те години на миналия век и намаление от 144 оръжия от началото на 2025 г.

Но ходът за подготовка за употреба на повече ядрени оръжия е още по-тревожен на фона на ескалиращи конфликти в Европа, Азия и Близкия изток, включващи ядрени държави.

В доклада се подчертава и "ерозията на дългогодишния режим на разоръжаване, неразпространение и контрол върху въоръженията", включително изтичането на миналия месец на Нов СТАРТ, последния договор между водещите ядрени сили Русия и Съединените щати.

"Това, на което сме свидетели, е повече от нова надпревара във въоръжаването", предупреждава в изявление ръководителят на NPA Реймънд Йохансен, цитиран от Euronews. "Това е обрат на трудно извоюваните ограничения върху ядрените опасности."

"Ядрено позиране на автопилот"

Докладът подробно описва как светът се движи в противоположни посоки по ядрения въпрос, като нарастващ брой държави се присъединяват към усилията за пълна забрана на всички атомни оръжия.

До края на 2025 г. 99 държави се присъединиха към Договора за забрана на ядрените оръжия (ДЗЯО), било то като страни или подписали, който беше договорен в ООН през 2017 г. Но никоя от деветте държави, за които е известно, че притежават ядрени оръжия, не се е присъединила към него.

Вместо това те инвестират сериозно в модернизиране и разширяване на своите арсенали.

"Всички държави с ядрено оръжие, с изключение на Израел, вече увеличават арсеналите си или наскоро обявиха планове да го направят", казва Кристенсен, като също така осъди все по-агресивните послания около оръжията. "Ядрените позиции са на автопилот."

И 33 така наречени "държави-чадъри" "активно подкрепят и засилват тези политики", се казва в изявлението.

Общо 47 държави активно се противопоставят на Транстихоокеанското ядрено разоръжаване, като три четвърти от тях са в Европа, се казва в изявлението.

Но "няма подслон под ядрен чадър", отбелязва Мелиса Парк, ръководител на Международната кампания за премахване на ядрените оръжия, която спечели Нобеловата награда за мир за 2017 г. за работата си по защита на договора.

"Те трябва да се присъединят към глобалното мнозинство, подкрепящо пълното ядрено разоръжаване", допълва тя в изявлението.