Украинските въоръжени сили са изправени пред недостиг на гориво

Украинските въоръжени сили изпитват сериозен недостиг на гориво. Енергийната криза, предизвикана от конфликта в Иран, е повлияла пряко на възможностите на украинската армия, съобщава Politico , позовавайки се на данни от украински военни.

Високопоставен украински военен служител, пожелал анонимност, се оплака пред репортери от критичната ценова ситуация. Той обясни, че дори запасите от гориво на армията в момента са изключително ограничени.

Рязко покачващите се цени на горивата оказват нов натиск върху Киев, докато чака ЕС да изпълни заем от 90 милиарда евро.

Енергийната криза, предизвикана от американско-израелската атака срещу Иран, заплашва доставките на гориво на Киев и военните му усилия.

Откакто Иран блокира Ормузкия проток - тесният воден път, през който преминават над 20 процента от световния суров петрол и втечнен природен газ - цените на петрола скочиха до 120 долара за барел, което доведе до опасения от глобална рецесия.

Въпреки това говорител на украинското министерство на енергетиката заяви, че „няма недостиг на гориво на украинския пазар“, добавяйки:

„Украинското правителство, в сътрудничество с участниците на пазара, продължава да диверсифицира маршрутите за доставка, за да поддържа адекватни нива на гориво за нуждите на въоръжените сили, промишлеността и широката общественост.“

В средата на март министърът на енергетиката на Украйна заяви пред законодателите, че страната в момента внася около 85% от горивото си от чужбина, което я прави силно зависима от външни доставчици в Европа и САЩ.

Министерството обясни, че „първият му приоритет е непрекъснатото снабдяване на въоръжените сили и службите за спешна помощ“, след това селскостопанският сектор. „Широката общественост“ и други бизнеси получават доставки последни, казаха те, като повториха, че „ситуацията остава под контрол“.

Джон Хелин, анализатор и основател на частната разузнавателна организация Black Bird Group, каза, че макар Киев да е предпазлив в публичните си изявления относно резервите от изкопаеми горива за военните си, от началото на войната в Иран има причини за безпокойство.

„Публичната информация е ограничена и по-точна информация, естествено, не е налична“, каза Хелин, подчертавайки, че колкото по-дълго продължава войната в Иран, толкова повече „покачващите се цени на енергията ще се усетят в бюджета на Украйна“.

Напоследък държавната хазна на Украйна страда от напрежението на войната и регионалния спор.

Президентът Володимир Зеленски води спорове с Унгария и Словакия относно искането им Киев да поправи съветския тръбопровод „Дружба“, който до бомбардировките му през януари е изпомпвал руски петрол през Украйна до двете съседни страни. Докато Украйна не отстрани пробива, унгарският премиер Виктор Орбан обеща да продължи да използва ветото си в Брюксел, за да осуети заем от ЕС на стойност 90 милиарда евро за Украйна, за да посрещне финансовите и военните си нужди.

Нови твърдения, че унгарският външен министър е изтекъл информация на Русия по време на среща на министрите от ЕС, също разтърсиха блока. Цитираният по-горе висш украински войник каза, че има усещането, че Орбан „прави всичко възможно, за да ни свършат парите“.

„Дори и с продължаваща финансова подкрепа от Запада“, каза Хелин, „едно допълнително сътресение в цените на енергията естествено би увеличило разходите за Украйна и би поставило допълнителен натиск върху украинската икономика.“

От друга страна, Кремъл в момента се възползва от покачващите се цени на петрола, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви временно облекчаване на санкциите за Русия и нейния съюзник Иран в по-широк опит да подпомогне падащите пазари.