Желязната църква "Св. Стефан" в Истанбул отново в пълния си блясък

След шестгодишен ремонт, в края на годината ще приключи окончателно цялостната реставрация и укрепване на българската църква в Истанбул "Свети Стефан", известна като Желязната църква, чийто патрон чества днес целият християнски свят. Почитта към свети Стефан е голяма, тъй като той е първият мъченик за християнската вяра, заради което е наричан първомъченик.

През тези години близо 40 строители и реставратори от Турция са направили всичко възможно и върнаха блясъка на храма, който се издига величествено в кв. "Фенера", на брега на Златния рог.

Официално църквата ще отвори врати на 7 януари 2018 година, за което се очакват българският премиер Бойко Борисов и президентът на Турция Реджеп Ердоган, десетки българи, както от България, така и от българската общност в Истанбул. Това каза за БТА главният архитект на проекта Фекрие Булунмаз.

През 2018 година храмът става на 120 години и по думите й спокойно вече може да издържи на времето поне още 100 години.

Върнат е целият блясък на вътрешността на църквата, като всеки елемент е свален, номериран, реставриран и върнат на първоначалното си място. Не са щадени труд, умения, знания.

Най-трудно, според Булунмаз е началото, когато след обстоен оглед се оказало, че колоните в основите са силно корозирани, а някои и напълно разрушени. Преди това се е мислело, че ръждата е само повърхностна.

Реконструкцията започва от носещите колони, като някои от тях са подсилени, други, към които ръждата е било по-безмилостна, са сменени с нови, по-големи. Ако това не беше направено сега, до 10-20 години църквата щеше да се срути, категорична е архитектката. Ремонтът не само че връща блясъка й, но връща на 100 процента оригиналността на сградата от нейното построяване.

Реставрационните дейности се извършват по нови технологии

Реставрационните дейности се извършват по нови технологии, използват се бои, издръжливи на корозия, а новите тухли, които са вложени в основата на църквата, са изработени от материали, близки до тези на оригиналните.

Ремонтът започва през 2011 година, прекъсва за кратко време заради смъртта на предприемача и продължава две години по-късно с нов строител. За това община Истанбул отпуска 15 милиона лири, от които до момента са усвоени 12 милиона. Останалата част от сумата ще бъде вложена в довършителни работи и за реконструкцията и облагородяването на двора на църквата.

Ремонтът се забавя и заради лошото време, което многократно принуждава реставраторите и строителите да спират работа. Най-тежка според строителите е била работата, свързана с носещата конструкция, както и с камбанарията, която според тях досега е останала като по чудо на мястото си.

Църквата "Св. Стефан" е единствена православна желязна църква в света

Желязната църква е единствената православна по рода си в света. Храмът се състои от железни елементи с общо тегло 500 тона, сглобена на принципа на Айфеловата кула. Всички елементи са захванат към основите с около четири милиона болтове, гайки и нитове. От дърво е само част от конструкцията в основата и иконостасът.

Храмът е докаран на части с влак до Триест и оттам с кораб до Истанбул. Същите инженери са изработели още две идентични на тази църкви, които били за Австралия и Румъния. Първата потъва в морето по време на транспорта, а втората е унищожена при бомбардировка.

Така "Св. Стефан" остава единствената православна желязна църква в света. Тя е висока 15 метра, като камбанарията й дава още 5 метра височина. Тя е на два етажа, има и подземие, с обща площ 500 кв.м.

Църквата е построена в имот, дарен през 1849 година за българските черковни нужди от княз Стефан Богориди, влиятелен османски чиновник, българин в Цариград. Основният камък на храма е поставен на 27 април 1892 година, две години след като за това е издаден специален султански ферман. Църквата е осветена от екзарх Йосиф на 8 септември 1898 година, празника на Рождество Богородично, и неин патрон става архидякон и първомъченик Стефан.

Иконостасът на храма и камбаните за изработени в Русия

По думите на арх. Булунмаз в архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Тя е трикуполна и с кръстообразна форма, олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига камбанарията. Интериорът е изработен също във Виена и включва коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви, които са завинтени към металните части.

Изящество и сдържано великолепие излъчва иконостасът, изписан в православен стил от руски майстори от фирмата на Николай Ахапкин, пак там, от художника Клавдий Лебедев, са изписани и иконите. Шестте камбани, две от които звучат и днес, също са отлети в Русия, във фабриката на Пьотър Оловянишников.

Според Дениз Кахраман, контрольор на изпълнението на проекта, желязната църква е уникален обект и трябва да бъде спасена. Той е категоричен, че никой никога в Истанбул не е говорил за това тя да бъде преустроена в джамия или в нещо друго. Това е просто културно наследство и ние работим по него и с уважение към религиите, допълва архитектът. Историческа стойност имат и останалите дарени икони и църковна утвар.

Това, което се получи след реставрацията е уникално, твърдят строителите

Творението, което се получи след реставрацията, е чудесно и аз вече съм свързана с този храм и цял свят разбра това, казва Фекрие Булунмаз. Тя е категорична, че до официалното откриване външни лица не трябва да влизат вътре и целият й блясък остава тайна до 7 януари.

Това е най-сериозната реставрация на храма, като до момента са правени частични, повърхностни ремонти, които според Булунмаз в по-голямата си част са попречили, отколкото помогнали за укрепване на сградата. Използваната техника за заваряване по детайлите преди е една от причините за по-скоростната корозия на метала, твърди архитектът.

Баш майстор сред реставраторите е 72-годишният Халюк Йозгюдер, който работи на обекта през последните четири години. През това време е преживял няколко сериозни заболявания - рак, сърдечна недостатъчност, отрязал си е два пръста на ръката, но след всичко се е изправял и отново се е връщал на строежа. За БТА майсторът уточни, че работата е успешна, защото е работено в екип и тримата, с Булунмаз и Кахраман, заедно са решавали кое как ще стане. Той не скрива, че крайният резултат от реставрацията е учудил и самия него и продължава да се пита как са успели да възстановят едно към едно всеки детайл.

Майсторът твърди, че освен умения за това е необходимо и търпение, а преди да се взема решение, всичко се е премисляло, което му е струвало стотици безсънни нощи. Когато приехме задачата, църквата беше в такова състояние, че не знаехме откъде да започнем и кое да изкараме като по-спешно - беше пред разрушаване, добавя реставраторът.

По време на работата не го спират заболяванията, защото по думите му живее и работи по съветите на баща си - започнеш ли една работа, трябва да я докараш до край. Най-малкото защото това е църква, единствена в света и ако не е реставрираме и не й дадем отново живот - кой ще го направи?, пита риторично майсторът. До момента е работил и на други храмове, предстои му работа и по Синята джамия.

Чувствах църквата като свой втори дом, дадох всичко от себе си и съм доволен и горд от резултата, казва Халюк Йозгюдер и скромно добавя "никога не съм работил между другото и просто да бъде свършена работата, а така, че това да стане по най-добрия начин".

В двора на българската църква в Истанбул "Св. Стефан" са погребани българските църковни дейци Иларион Макриополоски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски. След откриването тя ще бъде действаща църква и в нея ще бъдат отслужвани редовно празнични литургии.