Човешка кръв в София – 300 лева литъра

Роми продават близо половин литър кръв срещу 150 лева; над 15 човека всеки ден прекарват в двора на Националния център по трансфузиология и хематология в очакване на граждани, нуждаещи се от кръв
25 яну 2007 18:57, Георги Савчев
Човешка кръв в София – 300 лева литъра
Кръводаряването на по-голямо количество кръв се прави от 2-4 роми и отнема около час и половина. Снимка: Булфото

Роми продават близо половин литър кръв срещу 150 лева. Над 15 човека от ромски произход всеки ден прекарват в двора на Националния център по трансфузиология и хематология /НЦТХ/ в очакване на граждани, нуждаещи се от кръв за операция на свой близък, съобщава БТА.

Те с готовност предлагат да дарят кръвта си вместо 2-4 близки на пациента, на който предстои оперативната интервенция.

Ако "клиентът" реши, че сумата от 150 лева за 450 милилитра кръв му се вижда много, ромите са склонни да свалят цената, когато става дума за по-голямо количество кръв.

Спазаряването на цената също става в двора на центъра.

Намалението стига до 120 лева за същото количество кръв.

Кръводаряването на по-голямо количество кръв се прави от 2-4 роми и отнема около час и половина, обясниха те.

Лекарите в големите столични болници приканват близките на пациента да дарят кръв преди да се направи планова операция.

След кръводаряването те трябва да представят в лечебното заведение удостоверение, издадено от НЦТХ, че са дарили необходимото количество кръв. В една от болниците изрично се пояснява, че даряването на кръв трябва да стане в кръвния център на Военномедицинска академия, а не в националния център.

Някои близки и роднини даряват кръв, но има и такива, които плащат на ромите, за да дарят кръв. В НЦХТ се издава служебна бележка, в която са написани трите имена на пациента и името на болницата, в която ще бъде опериран.

Никой не знае кой точно е дарил кръв за предстоящата операция.

В нито един законов текст кръводаряването няма задължителен характер.

Нито една болница няма право да принуждава роднини да даряват кръв заради предстояща операция. Актът на кръводаряване по закон е доброволен.

В столична болница, в която се извършват сърдечни операции, реагираха с учудване на въпроса дали трябва да се дарява кръв в случай на предстояща операция. Задължително е, според тях, и зависи както от сложността на операцията, така и от резус фактора на пациента.

Налага се да даряват кръв трима или четирима роднини, поясниха от приемното отделение на лечебното заведение.

В друга софийска болница близките също даряват кръв за пациента, но броят на дарителите зависи от думата на лекаря.

В лечебно заведение, работещо основно със спешни случаи, уточниха, че за спешни операции не се налага даряване на кръв, но при плановите оперативни намеси то е задължително.

Двама човека, облечени в бели престилки и явно работещи в същата болница се консултираха помежду си колко "вървеше" цената на половин литър кръв.

Тя се "продава от едни роми, които са пред НЦХТ, но май под 100 лева не взимат", уточниха те. В същата болница се искат по двама дарители.

Кръводаряването в България е доброволен акт и нито един лекар няма право да принуждава по какъвто и да е начин близки и роднини да дават кръв за предстояща операция. Това каза за БТА д-р Милка Кирова, заместник - директор на Националния център по трансуфизиология и хематология.

По думите й, обаче, запасите от кръв в центъра намаляват. От НЦТХ призовават гражданите да даряват кръв доброволно и безвъзмездно. Когато има дефицит на дадена стока, тогава има и черен пазар за нея, допълни д-р Кирова.

Обществото трябва да бъде съпричастно към проблема и с общи усилия да спре черния пазар на кръв, допълни тя.

Доброволните кръводарители в страната през 2005 година са били 153 хиляди, поясни тя. По думите й за деветмесечието на миналата година броят им е приблизително същия. През последните 15 години се наблюдава постепенно увеличаване на броя на даряващите доброволно кръв, като по-осезателно е било увеличението им през 2003 година.

Центровете по трансфузиология и хематология, снабдяващи болниците с кръв в страната, са пет. Кръвен център, в който се взима, обработва и съхранява кръв има единствено във Военномедицинска академия, като за момента тя обслужва само военните болници в страната.

Рискът от заразяване с някаква инфекция по време на кръвопреливане е минимален и той съществува само в т.нар. прозоречен период, обясни д-р Кирова. От контакта на здравия кръводарител с някаква инфекция до появата на заразата минава време, но тя се "улавя" с много добри тестове, с които разполага НЦТХ, обясни д-р Кирова. По думите й засега няма официални данни за наличие на пациенти, заразени в резултат на кръвопреливане.


Спонсорирано съдържание