Как пътническите самолети продължават да летят дори по време на война?

През последните две седмици, докато дронове и ракети прелитат в небето над Иран и Персийския залив, авиодиспечерите насочват пътнически самолети през по-безопасно, но претоварено въздушно пространство на ръба на войната. Един поглед към карта за проследяване на полети показва колко натоварени са станали Египет и Грузия.

Работейки рамо до рамо, всеки диспечер се грижи за различна част от картата, координирайки с колегите си кои самолети влизат и напускат въздушното им пространство.

В нормален ден един диспечер може да управлява шест самолета в своя район едновременно. Но когато има война, броят им може да скочи двойно.

"Мозъкът може да даде това количество концентрация на това ниво на интензивност само за 20-30 минути", обяснява пенсионираният авиодиспечер Брайън Рош пред BBC.

Той е прекарал 18 години на тази работа, първо за Кралските военновъздушни сили в различни страни, а след това за пътнически самолети в Лондон, където е бил част от звено, натоварено с обработката на спешни повиквания за бедствие.

По време на натоварени периоди се назначават повече диспечери, за да управляват по-големия обем самолети в определени райони, а диспечерите се сменят по-често, за да се гарантира, че не се претоварват.

Обикновено смените са 45-60 минути с 20-30 минути почивка, казва Рош. Но по време на конфликт те вероятно ще работят само 20 минути и след това ще излизат в почивка за същия период.

"Диспечерите в момента работят на невероятни смени, справяйки се с невероятни количества трафик", отбелязва той.

Свалянето на полет MH17 на Malaysia Airlines през 2014 г. от руска ракета в Източна Украйна, при което загинаха всички 298 души на борда, подчертава как конфликтът може да повлияе на маршрута на пътническите самолети. По това време Украйна беше зона на конфликт с относително ниско ниво на опасност, но наскоро боевете се разшириха във въздуха и през предходните месеци бяха свалени редица военни самолети. Това е и сценарий, който никой не иска да се повтори.

Миналата седмица шестима американски членове на екипажа бяха убити, след като самолетът им за зареждане с гориво се разби в Западен Ирак.

Танкерът е участвал в текущи операции на САЩ срещу Иран и е бил един от двата самолета, замесени в инцидента. Вторият е кацнал безопасно. Централното командване на САЩ потвърди, че инцидентът не е резултат от враждебен или приятелски огън.

Когато въздушното пространство внезапно се затвори или претовари, диспечерите комуникират с пилотите за това къде трябва да отидат, колко гориво имат и кои летища могат да приемат техния тип самолет.

Диспечерите трябва също така да гарантират, че всички самолети, които се предлагат в различни размери, са безопасно разделени както вертикално, така и хоризонтално, защото големите пътнически самолети причиняват по-голяма турбуленция и нестабилност за самолетите около тях. Това означава, че по-малките самолети трябва да бъдат насочвани и да им се осигури по-голям буфер, докато един малък бизнес самолет може да се наложи да се премести напълно.

Но внезапните затваряния са доста редки, казва Джон, който е пилот повече от 20 години. Той не дава истинското си име, тъй като все още работи като пилот и лети по маршрути над Близкия изток.

По думите му повечето авиокомпании планират предварително кога искат да избегнат определено въздушно пространство - независимо дали е поради лошо време или война.

"В този случай всички знаехме, че нещо се готви в Близкия изток", казва Джон. "Въпросът беше кога - не дали."

Освен че са наясно с алтернативните планове за полети, за да избегнат конфликти, пилотите също така ще се опитат да носят колкото е възможно повече гориво, в случай че се наложи да се върнат до мястото на излитане или да се отклонят към летище, по-далеч от предвидената им дестинация.

"Това са напълно нормални, обучени, контролирани събития", обяснява Джон, който също така искаше да подчертае как пилотите и диспечерите следват стриктно процедурите, за да избегнат претовареното въздушно пространство да стане неуправляемо. "Не е като задръстване, което става хаотично."

Това чувство на добре подредено спокойствие е нещо, което Джон казва, че той и други пилоти се опитват да предадат на своя кабинен екипаж и пътници.

Хана помага на кабинния екипаж да ръководи полети на дълги разстояния. Тя също крие истинското си име, защото не е упълномощена да говори от името на своята авиокомпания.

Маршрутите, по които Хана лети, често преминават през Близкия изток. Тя казва, че времената на конфликт подчертават важността на нейния екип на борда - особено за нервни или недоволни пътници.

"Нашата работа надхвърля клишето, че всичко, с което се прехранваме, е да питаме клиентите дали искат ли пилешко или говеждо за вечеря?", казва тя. "Толкова много хора забравят аспектите на безопасността в нашата роля. Обслужването е това, което правим, когато всичко останало е под контрол."

Отклонените полетни планове и нарушените графици могат да направят намирането на здравословен баланс между работа и личен живот трудно, казва Хана, както за пилотите, така и за кабинния екипаж. Наскоро авиокомпании като нейната добавиха повече спирки към маршрутите си, защото не могат да летят директно над Иран.

Тя обаче смята, че подобно натоварване е неразделна част от работата ѝ, нещо, което тя описва като "начин на живот и страст".

"Като кабинен екипаж всички ние се чувстваме част от едно голямо семейство", казва тя. "Обединени от криле."