След Великден хората ще искат силни икономически мерки

След Великден хората ще станат нетърпеливи, ще искат да чуят за по-силни мерки в икономиката и по-меки - в забраните, смята проф. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека при БАН.

Според нея стресът от карантината удари най-много работещи жени до 60 г. в големите градове, защото те са двойно натоварени: работят дистанционно, грижат се за дом и деца, поемат тревожността на съпруга.

"Животът и смъртта са свързани с това как го правим в бъдеще. Икономиката е част от отговора на този въпрос. И то не глобалната тема икономика, а конкретната, лична тема как ще се справяме утре, когато кризата свърши. Мога категорично да кажа, че публичното говорене по темата не успокоява хората, а точно обратното. Почти всички хора се опитват да разберат как икономическите мерки, които ще струват толкова много на държавата, конкретно ще помогнат на всеки един от нас. И това е причината тези мерки да бъдат много строго и внимателно наблюдавани в момента. Защото това е бъдещето", казва тя пред "24 часа".

Според нея българинът показва малко над средното ниво на оптимизъм в тази обстановка, но ако кривата на неизвестността продължи, след две седмици картината ще се промени.

"Като по принцип при жените оптимизмът е по-висок, отколкото при мъжете. Това означава, че или ние не сме такива негативисти, за каквито сме се обявили, и това е мит, или че се справяме с тази ситуация чрез завишаване на нивото на оптимизъм. Това обаче е наивен оптимизъм, в който нашите анкетирани ни казват: "Аз съм отворен да чуя поне една добра новина, хващам се за нея и вярвам, че в бъдеще тя ще се мултиплицира в още много добри новини. Това ме зарежда, удължавайки периода, в който аз мога да си наложа дисциплина, за да преживея стреса от промяната на стереотипа ми на живеене”, коментира тоя.

Според нея в София има по-високи нива на напрежение от гледна точка на натоварване и работа на активните жени в сравнение с провинцията.

"Оставайки си вкъщи, активната жена си променя стереотипа. За нея това, че излиза, че се среща с колеги, че активно работи, че е в движение, е начинът, по който тя се справя с напрежението в работата. В същото време домът си остава за нея второ място на работа - това са децата и обгрижването им от храна през облекло до домашни, чистенето, готвенето, прането, съпругът, който в това време също е изключително тревожен и комуникацията с него. Той също мисли за семейната икономика, за финансовите ресурси, за бъдещето. И ако тези двама души не поддържат хигиена в комуникацията си, ако не си създават среда, в която по-леко да споделят притесненията си и да преминават през кризата сплотени заедно, стресът у жената става още по-голям", посочи още проф. Христова.

По думите й най-голямата група са хората побеждават стреса чрез наивен оптимизъм.

На второ място е групата, които го преборват поведенчески с активност тип "Нещо да правя, за да не мисля”. На трето място е емоционалното справяне "Опитвам се да не допускам лоши мисли, да не ме обхващат тревоги, избирам си позитивни емоции”.
На последно място са суеверните и езотериците.

"Последните впрочем не са лоши начини за справяне със стреса, защото чрез тях си обясняваш света, който в момента е във висока степен на неопределеност. Сред тях например са вярващите, че Бог може всичко или че всичко е плод на конспирация", коментира експертът.

Тя обаче предупреди, че ако строгостта на мерките нарасне в ситуация на принудително задържане на хората у дома, мнозина няма да издържат.

"След Великден ще се повишат тревожността и стресът, ще се повиши неудовлетвореността на хората от посланията на правителството за икономическите мерки. И това ще създаде риск пред правителството. Според мен то трябва да преосмисли дали точно това решение за икономическите мерки, което се договаря, хората трябва да чуят точно в този момент на стрес и тревожност", каза проф. Христова.