77% "За" строгите мерки срещу COVID-19 на фона на икономическите проблеми

Българите продължават да оценяват положително предприетите мерки срещу разпространението на коронавируса, но в същото време признават, че се задълбочават потенциалните социални и икономически проблеми. Това са основните изводи от проучване на „Галъп интернешънал“.

Общо 77% от анкетираните приемат, че правителството се справя повече или по-малко добре по отношение на коронавируса.

22% са на противоположното или дори крайно противоположното мнение. Има и незначителен дял на колебаещи се.

Преди близо месец, непосредствено преди извънредното положение, в тогавашния сондаж на световната Асоциация„Галъп интернешънъл“ с идентичен въпрос, 60% намираха действията на правителството за добри или много добри, 37% бяха на обратното мнение или дори бяха крайно негативно настроени.

Десетина дни след въвеждането на извънредното положение пък, друг сондаж на „Галъп интенешънъл“ показа вече над 70% ситуационно одобрение за действията на властта.

Както разкриха наскоро и данните за десетки страни по света, заразата кара хората да стискат палци на текущата власт в своята страна. Затова и кризата дава ситуационен „бонус“ на правителствата, който в българския случай се допълва и от усещането за сравнително рано взети мерки.

Задълбочават се обаче потенциалните социални и икономически проблеми.

22% от запитаните, свидетелстват, че са загубили сериозна част от доходите си.

В 14% от случаите се споделя временно спиране на работа, а при 8% работният ден е намален. Респондентите са давали повече от един отговор. 
 
9% казват, че дори са загубили работа. Това е сериозен ръст спрямо предишните две седмици – в края на март онези, които декларираха, че са загубили работа, бяха 3%, седмица по-късно, бяха 6%. Дори декларациите на респондентите да не са докрай прецизни или да съдържат повече уплаха, близо една десета от пълнолетното население явно намира, че е загубило основен източник на доходи. И този дял устойчиво расте в последните седмици, анализират социолозите.

69% от пълнолетните българи в една или друга степен се страхуват, че те или техни близки могат да се заразят с коронавирса. Преди месец – непосредствено преди ръста на заразените и началото на извънредните мерки – този дял беше сходен и леко по-нисък: 62%. 27% сега не се боят от вируса, при 38% в средата на март.

Има и известен дял, които се колебаят. Очевидно, преди месец обществото още не е осъзнавало възможните размери на заплахата. 
 
В същото време обаче 55% у нас днес смятат, че опасността е преувеличена или дори силно преувеличена.
 41% пък не мислят така или даже съвсем не мислят така. Останалите се колебаят. Преди въвеждането на извънредното положение обаче онези, които намираха заплахата за преувеличена бяха много повече от сега – 72%, а на противоположното мнение бяха 27%. Оказва се, че преди разрастването на заразата у нас явно повече хора са я подценявали. Все пак и днес, в разгара на заразата, по-голям дял остават онези, които я намират за преувеличена.
 
57% смятат, че след пандемията светът ще се промени сериозно, 37% са на обратното мнение, а останалите се затрудняват да отговорят. 57% вярват, че в утрешния свят основните сили ще проявяват повече сътрудничество. 31% обаче смятат, че в утрешния свят ще има повече конфронтация.

78% заявяват, че са готови дори да жертват някои свои човешки права, ако това ще помогне за справяне със заразата. 20% по-скоро отказват или съвсем отказват такава алтернатива. Точно преди извънредните мерки съотношението беше 83% срещу 16%. По този показател явно ръст във времето няма, даже напротив. Може би животът при ограничено придвижване е направил така, че малко повече хора да стават критични срещу забрани. Може и да сработва нетърпеливостта на мнозина, която става възможна заради по-скоро плавния ръст на заболеваемостта у нас, в сравнение с други страни в Европа.
 
Нещо повече: само 22% се съгласяват с провокативното твърдение, че демокрацията не е ефективна при тази криза.

Делът не е малък, но почти всички останали са „против“. Всичко това означава, че обществото ни остава готово на жертви, но и не губи демократичния си рефлекс.