Криворазбраната дигитализация и аналоговите гишета

Пътят към ада бил покрит с добри намерения и напоследък това в особена степен важи за дигитализацията у нас.

Електронни дневници в училище, извинителни бележки, рецепти и здравно досие, гласуване с машини, "дигитална раница" се превърнаха в истинско изпитание за хората, които уж трябваше да улесняват. Всички на пръв поглед добре замислени реформи тръгнаха с фалстарт и в момента вървят на принципа „две напред – едно назад“. И това при положение, че от години у нас съществува така нареченото Министерство на електронното управление, чиито занимания са обвити в мистерия, ако съдим по крайните резултати.

Последният пример в това отношение са електронните рецепти, които се въведоха с нещо като декрет – силово, без апробиране, без разясняване, и доведоха до хаос и лекари, и пациенти, и фармацевти. Единствените, доволни от ситуацията, са хората, които са взели "едни пари" за некачествено свършена работа и сега ще вземат още едни, за да си я оправят. Нещо като прословутия ремонт на ремонта на жълтите павета, само че тук глобени надали ще има. Защото подобни „реформи“ се поверяват на чиновници, които нямат визия как да я направят, а и последното нещо, за което мислят, е удобството на хората. Те виждат света през призмите на графи и отчетност, думата „прозрачност“ за тях е мантрата, дошла от ЕС, и я прибавят към всяка манджа, която забъркат, от което всъщност така наречената прозрачност изчезва.

Първите драми бяха с електронната система на МОН, която трябваше да обедини всякакви сведения за учениците и така да премахне хартията. Поне половин година учители и директори се оплакваха от бъгове, стояха денонощно на смени пред компютъра, за да го "излъжат" и да влязат, само за да им покаже, че данните, които са нанесли, мистериозно са изчезнали. То не бяха куриозни оплаквания, че е изчезнал, например, пети Б клас, а А клас е станал В. Че дете, напуснало дадено училище, не е отбелязано в системата и не може да се запише в друго. Или че липсва успехът му от миналата година. И на финала на сагата родителите на учениците, които имат право на помощи в началото на учебната година, се наложи да носят бележки на хартия, за да ги получат.

Вярно, гафовете бяха отстранени, но с цената на много нерви от участниците в системата. И на много загубено време, което би могло да се употреби по-смислено – например в подготовка на интересни уроци или задачи за децата. Подобна драма възникна и с електронните извинителни бележки, които не извиняваха отсъствията навреме. Или ги извиняват не на всеки – ако заведеш детето на специалист, който не работи със здравната каса, той няма възможност да извини отсъствието и ти трябва поредна разходка и тричасово чакане при джипито. Дигиталните раници уж ги има и вече даже в МОН ги „надграждат“, а в същото време десетки деца продължават да превиват гръб под огромни съвсем материални раници, които тежат почти колкото тях.

Най-пресният пример са електронните рецепти – сага, която все още не е приключила, или по-точно ще приключи с паралелното връщане на хартията. Изобщо цялата реформа заприлича на "роднина, милиционер" – електронно въвеждане, паралелно с него хартия.

И това ми напомня една история, която съм чела – въвеждат в една от изоставащите страни кафемашини за първи път. Отива човекът да си вземе кафе и какво вижда – машината се обслужва от двама души. Един ти взема парите и ги пуска в процепа, друг ти подава кафето. Няма лошо – създават се работни места.

И нашата дигитализация очевидно създава работни места за едни хора, които обаче нямат капацитета да я направят както трябва, но никога няма да си го признаят. И "усвояват" пари без никакъв резултат, освен да отчете пред ЕС последния напредък по Плана за възстановяване и да напълни джобовете на хора, които явно живеят във виртуалния свят и забравят, че съществува реалност. Не могат да напраят грамотен анализ как точно нещо трябва да бъде въведено и всъщност това не ги интересува.

Създава, разбира се, и работни места за хората на гишетата, на които, примерно когато получиш ТЕЛК, той бива изпращан по електронен път, но ти трябва да чакаш на две-три гишета, за да ти отпуснат инвалидна пенсия и интеграционни добавки. И става дума за хора, които се предполага, че са трудно подвижни. Или такива, които са аналогови, а не дигитални, примерно поради възрастта си.

Само държава, на която съвсем не й пука, може да направи възможно изпращането на дигитален документ, след което човек трябва да изтегли номерче и да чака един час ред, за да се добере до съответния чиновник и да се подпише аналогово, че такъв документ му е издаден.

Реформа, която превръща медицински специалисти и учители в чиновници, които по цял ден въвеждат данни, не може да бъде наречена така. Ако една реформа и една система носят повече негативи, откалкото положителни неща, очевидно полза от тях няма. Е, освен за този, който е прибрал парите за силово въвеждане на технологии. И после ги е разработил с някакво подобие на изкуствен интелект.