Заради глобалната криза с недостига на чипове за електронните компоненти при производството на автомобили между 2 и 5% средно са се повишили цените на колите в България от началото на годината, заявиха вносители, цитирани от “24 часа”.
Проблемът с полупроводниците засяга драстично и срока на доставката на един нов автомобил до клиента му. Ако досега за даден модел се чакаше до 3 месеца да пристигне в шоурума, след като е поръчан, сега може да се наложи срокът на доставка да набъбне до половин година.
Тези цифри важат за коли, които са произведени в Европа, докато за азиатските и от Америка чакането се удължава минимум с още месец заради транспорта.
Вносителите на нови автомобили могат да реагират адекватно, ако са сметнали правилно в края на миналата година квотите си към производителите. Много е трудно в този момент да се получат допълнително от договорените предварително за продажба автомобили, защото просто не могат да се произведат.
Производството на автомобили е силно засегнато от недостиг на полупроводници, но се очаква дефицитът на тези основни части за новите коли да намалее към края на годината. Недостигът на полупроводникови микросхеми в световен мащаб се дължи на неочаквано бързото възстановяване на търсенето след края на първата коронавирусна криза миналата година, ръста на продажбите на компютри и лаптопи поради масовия преход на хората към онлайн режим на работа и големия пожар в Asahi Kasei Microdevices, един от най-големите производители на чипове, през октомври 2020 г.
В KPMG сметнаха, че поради огромния недостиг на чипове автомобилните концерни ще загубят около 100 милиарда долара през тази година. Освен това компаниите трябва да похарчат до 15 милиарда долара за възстановяване на буферните запаси. Специалистите прогнозират, че в крайна сметка пазарът ще се възстанови до около две години, но това няма да се случи преди отварянето на фабриките на Samsung и TSMC.
Неочаквано за ситуацията обаче българската икономика се оказва печеливша от дефицита и от настъпилите в разгара на пандемията проблеми в автоиндустрията. Едната причина е, че до миналата година автогигантите работеха по метода just in time, при който авточастите пристигат планомерно и престояват в завода, който сглобява колите, най-много 72 часа. При резкия спад на продажбите те се оказаха затрупани с готова продукция и още през март и април отказаха поръчки. Това доведе до затваряне и на много заводи у нас за месец – месец и половина.
За да се справят със ситуацията, още през лятото гигантите организираха съхранението на частите в складове, а и самите продажби тръгнаха нагоре, което отпуши производството. В България около 10-12% от брутния вътрешен продукт се правят от производителите на авточасти, които са предимно чужди инвеститори, и още през есента тази индустрия излезе от временната криза и за цялата 2020 г. има дори ръст на производството, каза пред “24 часа” изпълнителният директор на браншовата организация арх. Любомир Станиславов. В момента тази индустрия масово търси работници.
Другата причина да печелим от ситуацията е, че у нас има производител на микрочипове за автомобили – белгийската Melexis, в чиято база в Горубляне работят 200 специалисти, в това число и 50 инженери, които създават и тестват микрочипове.
Друг производител на софтуер за автомобили – немската Visteon, в чийто развоен център в София работят 940 специалисти, направи световен пробив преди година и половина. Компанията създаде системата MBUX (от Mercedes-Benz User Experience), която за първи път в автомобилната промишленост обединява в едно всички системи за предаване на данни в автомобила. До този момент за системи, които не са критични за безопасността, например навигация, музиката в колата и т.н., се използва Ethernet система. Сензорите в колите, които предават критични данни, обаче работят по системата Cam, която е много по-надеждна. Разработката на Visteon, за която има и съществен български принос, за първи път обединява двата начина и в индустрията се счита, че това е най-новият тренд, който ще позволи постепенно приближаване към колите с автономно управление.
От 28 области у нас в 14 има завод за авточасти, фирми предлагат дори жилища срещу работа. На компаниите от този бранш се падат почти половината от обявите за свободни места в момента.

Енергийната инфраструктура в Персийския залив вече е под прицела на ракетите
Николай Василев: БФБ е в състояние на хронична стагнация
Т. Галев: Страната ни е пощадена от големи международни дезинформационни кампании
МРРБ предлага двойно увеличение на помощта за транспортния бранш
Американски политици се опасяват за менталното здраве на Доналд Тръмп
Strategy на Майкъл Сейлър записа 14,5 млрд. долара нереализирана загуба за тримесечието
Катастрофа със загинал на пътя София-Варна край Български извор
Борисов: Никога няма да излезем на глава с високите цени, каквито и мерки да вземе правителството
"Септември" (София) и "Ботев" (Враца) не излъчиха победител
Морбили у нас: Антиваксъри отказват имунизации въпреки ръста на случаите
Лудогорец с важен ход в битката за титлата
Обявиха защо Александър Везенков не успя в НБА
Възходът на Олисе до “най-доброто крило в света”
Треньорска смяна в ЦСКА: Христо Янев ще изгори
Звезда от Ла Лига скъса с порнодива + СНИМКИ
Топ новина за Барса
На 6 април започват положителни промени с парите за 3 зодии
Козунак за всяка зодия
10 вкусни рецепти за козунак
Как да изглеждате скъпо облечени с малък бюджет
Декорирайте дома си за Великден бюджетно с тези 5 лесни идеи
Италиански козуначен хляб с рикота за Великден
Кои са най-лошите малки бензинови двигатели?
Кралски арест: Закопчаха член на управляващата фамилия в ОАЕ у нас
Тревожно: Навлизат нови наркотици в България, които не са в списъка с незаконни субстанции
КПС Астери (Варна) с добро представяне на държавното по плуване
Какво време ни очаква във вторник?
Солницата в Провадия откри новия туристически сезон
Нов вид торбеста жаба, открита в Перу, е застрашена от климатичните промени
Обсерваторията „Вера Рубин“ откри 11 000 нови астероида
Успешно коригираха траекторията на „Артемида“ II
Откриха древно селище на маите под водите на езеро в Гватемала
НАСА променя режима на работа на обсерваторията Swift, за да спаси орбитата ѝ
За първи път: Екипажът на „Артемида II“ видя част от далечната страна на Луната