Британецът, който прекоси Сибир пеша и в крайна сметка беше хвърлен в затвора

Чарли Уолкър четеше в хотелската си стая в сибирския град Тикси, когато чу чукане на вратата. Той се измъкна от леглото – Уолкър беше само сянка на себе си: пръстите на краката му бяха разкъсани от измръзване; ребрата му се виждаха поради загубата на тегло; бузите му бяха напукани от температурите от -50°C, които беше издържал през последните шест седмици.

Уолкър отвори вратата и видя двама полицаи. Той по никакъв начин не владееше руски език, но знаеше достатъчно, за да разбере грубите им изисквания. Искаха да видят документите му. Трябваше да отиде с тях в участъка. Беше април 2022 г., два месеца след като Русия нахлу в Украйна. Новината за войната излезе само няколко дни след пристигането му в Якутск, но той реши да продължи с амбициозната си поход въпреки всичко. По време на шестседмичния си преход през замръзналите гори на Сибир Уолкър знаеше, че е един от последните западни туристи в Русия. И докато преминаваше през отдалечени градове и села, стана ясно, че е под строго наблюдение от тайната полиция. Така че, макар да усещаше, че скоро ще чуе чукане на вратата, това, което не можеше да предвиди, докато го водеха към полицейското управление в един порутен жилищен блок в Тикси, беше ужасното изпитание, което го очакваше.

През последните 15 години той е прекосил Тибетското плато, пресякъл монголската степ и изкачил планинските райони на Нова Гвинея. Той е замислен, красноречив, но в стила му на пътуване има нещо от неконвенционалния. Една снимка в профила му в Instagram, направена в Афганистан през 2012 г., когато е бил на 24 години, го показва да държи АК-47.

За своето руско приключение през 2022 г. Уолкър се заема да измине 600 мили пеша по замръзналите повърхности на арктическите реки. Това е пътуване, което ще го отведе през бореалната гора, арктическата тундра и през "плоската бяла пустота" на морето Лаптев. При студ от -50 °C дъхът му се кристализира и създава съскащ звук. Местното население саха го нарича "шепотът на звездите".

След дни, прекарани в палатка, в които се бореше с дългите арктически нощи, Уолкър беше настанен в културния център на селото и му беше предложено угощение от яхния от конско месо със сладък черен чай. Забавлението му беше вид гърлен песен и кръгов танц в чест на слънцето. Когато за първи път планираше експедицията си, този вид автентично културно взаимодействие беше основната мотивация на Уолкър, пише The Telegraph.

Въпреки че в миналото е писал пътеписи, Уолкър не е журналист и не бе в Русия по задание.

Но признава, че амбициите му са се променили след избухването на войната.

Република Саха не е известна с това, че привлича много международни туристи, особено в разгара на зимата, така че присъствието на Уолкър привлече вниманието на тайната полиция.

В селото Саиди ФСБ (Федералната служба за сигурност на Руската федерация) го разпита за намеренията му. По-късно, в Уст-Куига, той беше разпитан от полицията и обвинен, че извършва журналистическа дейност с туристическа виза, за което му беше наложена глоба от 2000 рубли (20 лири). Диктофонът му работеше през цялото време на разпита. Тази нощ той скри микро SD картата в адаптер за щепсел.

Скоро местонахождението му започна да се отбелязва в групите на камионните шофьори в социалната медийна платформа Telegram, а властите го описваха като "антивоенен пропагандатор". На този фон Уолкър получи онова почукване на вратата в Тикси.

Той беше отведен в съда в 21:30 ч., пред съдия, който беше ядосан, че е бил извикан далеч от семейството си вечерта. Преводачката на Уокър, местна учителка по английски, беше там против волята си и търпението ѝ се изчерпваше. Нямаше жури и бързо стана ясно, че ФСБ е фабрикувала показания на свидетели, твърдящи, че Уолкър е описал Владимир Путин като "диктатор" в разговори.

"Първото обвинение беше, че съм упражнявал журналистика с туристическа виза. Второто беше, че съм задавал провокативни въпроси за „специалната военна операция“, което беше нещо, за което бях изключително внимателен да не правя", казва Уолкър. След руската инвазия в Украйна Путин въведе нова 15-годишна присъда за всеки, който разпространява „невярна информация“ за въоръжените сили.

"Третото обвинение беше за снимане на военни обекти с ограничен достъп. Това изведнъж започна да прилича много на шпионаж. Това ме притесни доста."

С още една символична глоба от около 5000 рубли (50 лири) и заповед да не се приближава в продължение на пет години, на Уолкър беше казано да напусне страната незабавно. Той избра да се депортира сам и беше придружен от съдебен пристав на полет обратно до Якутск.

Яку́тск е град в Русия, столица на Якутия. Разположен е на брега на река Лена, в средното ѝ течение. Това е най-големият град разположен в зона на вечна замръзналост.

След кацането го посрещнаха приятели с топли, облекчени прегръдки. Но тогава почувства, че нещо го дърпа назад.

Уолкър беше откаран в център за задържане на чуждестранни граждани в Якутск. Хвърлиха го в килия с един украинец, който вече излежаваше две години от присъдата си, и един киргиз, на около 20 години, който беше хванат да работи без документи.

Нямаше разходки на открито. Имаше 24-часово видеонаблюдение. Личните вещи на Уолкър, включително часовникът и телефона му, бяха конфискувани. Единственият му начин да убива времето беше да води дневник, с най-малкия почерк, на който беше способен, на гърба на юридическите си документи.

След месец затвор и неуморна работа от страна на семейството му и Министерството на външните работи в родината му, той беше качен на полет за Москва заедно с още четирима затворници.

Именно там, на летището в Москва, след като паспортът му беше проверен от корица до корица, Уолкър беше освободен от белезниците и му беше върнат телефона. Можете само да си представите облекчението. Той изпрати съобщение на близките си, за да им каже, че е в безопасност, но след това сърцето му се сви. Последният обрат.

Той беше спрян, отново, от униформен офицер от ФСБ и отведен в малка стая, където го посрещнаха още пет служители на службите за сигурност.

Те отново конфискуваха телефона му и в продължение на 90 мъчителни минути прегледаха всичките му съобщения.

На Уокър беше заповядано да си събере багажа и да си тръгне.