Борисов поиска Шенген и еврозона за България

Веднага след работния обяд вчера българският премиер е имал кратка среща с канцлера Ангела Меркел. На нея той е поискал България да бъде допусната в Шенген от 1 януари 2017 г. поне с въздушните граници и също така да бъде приета в чакалнята на еврозоната и да започне процедурата по приемането на еврото като валута.

Според информация на "24 часа" е получил подкрепата на Германия за двете искания. Влизането в Шенген се одобрява от всяка от страните и досега Германия бе една от страните, които отлагаха допускането на България в общото безгранично пространство. 

Българският премиер е получил и гаранция, че ще бъде увеличено финансирането за осигуряване на добра охрана на границата между България и Турция. 

В разговорите между българският премиер, германския канцлер Ангела Меркел, канцлера на Австрия Кристиан Керн и премиерите на Словения и Хърватия Миро Черар и Тихомир Орешкович в лятната резиденция на германското правителство в Мезеберг, не са обсъждани конкретни суми, но всички участници са се съгласили, че външните граници се нуждаят от укрепване, за да се намали опасността от нова бежанска вълна. България иска да бъде приравнена до Италия и Гърция, когато става дума за европейска солидарност при защитата на външната граница. София има нужда от техническа подкрепа под формата на патрулиращи лодки и хеликоптери, както и подсилване с хора на граничната защита, за което ще разчита на Фронтекс, но и на финансовата помощ от ЕС.

Канцлерът Ангела Меркел посрещна Бойко Борисов с прегръдка на входа на замъка Мезберг. Стана ясно и че вътрешните министри на германските провинции са готови да предоставят свои екипи, ако България поиска подкрепа. Разговори между министерствата на вътрешните работи на София и Берлин също е имало тази седмица. На тях България е поискала подкрепа на германското вътрешно министерство при охраната на границата с Турция.

Премиерът Бойко Борисов и Румяна Бъчварова разговаряха със зам. генералния секретар на "Конрад Аденауер" Герхард Вахлерс. На организирания от Меркел работен обяд Борисов уведомил колегите си за проведените ден по-рано разговори в Истанбул, показал им е и картите на конфликтните зони, които му даде турският премиер Бинали Йълдъръм.

Австрийският канцлер Кристиан Керн също се е съгласил с българската позиция, че трябва да се търси общо решение. В началото на разговорите Керн остро обяви, че ЕС трябва да обмисли прекратяване на всякакви преговори с Турция. Обратна е позицията на българския премиер. Според Керн с Турция трябва да се работи съвместно по въпросите на бежанската криза, сигурността и икономическата политика, но засега да не се водят преговори за членство в ЕС. Ако Анкара въведе смъртна присъда, пък трябвало да се прекратят всякакви разговори и това било позиция и на Франция.

"Да не се превръщаме в просяци пред Турция, колкото и да ни е важно запазването на споразумението с Анкара за бежанците", настоя Керн многократно. На срещата в Мезеберг Борисов изложил и исканията на Турция за отпадане на визовия режим, както е заложено в споразумението с ЕС. Анкара заплаши, че ако през октомври ЕС не изпълни споразумението си за отпадане на визовия режим за турски граждани, няма да спазва ангажимента си за задържане на бежанците на своя територия и да приема обратно нелегално влезлите, а ще ги пропуска нататък към Европа.

За да отпадне визовият режим обаче, Турция трябва да реформира антитерористичния си закон. По време на обяда обаче лидерите намериха общ език. Керн признал, че в споразумението между Турция и ЕС Анкара е спазила своята част от договорката, и обвинил Гърция, че тя не е успяла да изпълни своята. "От 8000 бежанци, преминали от Турция в Гърция, 4000 е трябвало да бъдат върнати обратно. Но Гърция не успяла да се справи документно със ситуацията. Затова е необходимо проблемът с бежанската криза и споразумението с Турция да бъде обсъдено още веднъж на специална среща идния месец. Борисов от своя страна е заявил, че не всички страни в ЕС се държат солидарно със защитата на външната граница и споразумението за преразпределяне на бежанците по квоти, което бе постигнато през септември 2015 г. “България на практика е оставена сама", посочил неколкократно той.

Що се отнася до Турция, Борисов обясни преди обяда с Меркел, че въпреки пуча и последвалите репресии България се стреми да поддържа спокойни дипломатически отношения с Турция, като по този начин осигурява сравнително спокойствие и по границата. България зависи от доброто партньорство със съседките си, подчертал той. На обяда лидерите се разбрали въпросът със сигурността на външната граница да не бъде отлаган и разтяган, а да се реши възможно най-бързо. Посочено било, че се водят интензивни преговори с Мали и Нигер, за да се спре притокът на мигранти от тези две страни. В Нигер в момента гладуват 2 милиона души и ще се наложи ЕС да реши този проблем с помощ и пари, заявили лидерите.

Австрийският канцлер пък поканил останалите на нова среща, която да се проведе във Виена през септември. На нея освен Меркел, Борисов, Черар и Орешкович трябва да бъде поканен и премиерът на Унгария Виктор Орбан. "Заставам зад европейското единство и защита на суверенитета на държавите ни. Убеден съм, че разумът ще победи популизма и ще изградим стабилност и сила в региона", посочи българският премиер преди началото на разговорите. След тях той веднага се прибра в София, без да коментира. Днес Борисов има посещения в сливенското с. Мечкарево и Шумен.