Плевнелиев: Докато сме фашисти и татари с РС Македония няма да се разберем

РС Македония не може да реши проблема с България, ако не възприеме европейските ценности. Ако едно общество още не е готово да възприеме европейските ценности – върховенство на закона, истината за историята, добросъседски отношения, отказ от език на омразата – то не е готово и за членство в ЕС, заяви в интервю пред БГНЕС президентът Росен Плевнелиев (2012-2017 г.).

"В учебниците в Северна Македония пише, че българите са фашисти, окупатори и татари. Докато това е така, докато липсва политическа воля да вземем европейския подход и да работим за добросъседство, ние ще считаме, че това общество не е готово и не иска да бъде готово да възприеме европейските ценности. Следователно ще бъде все по-трудно България да се съгласи с даването на зелена светлина. Няма нищо по-отвратително от фалшифицирането на историята. Историята е такава каквато е, каквато се е случила и не може да бъде манипулирана. Ние не оспорваме правото на РС Македония да имат държава, да имат език и да ги нарекат както искат. Самият аз като държавен глава на България съм казвал хиляди пъти: България не иска повече територия. България иска границите на Балканите да падат, а не да се местят", заяви Плевнелиев.

По думите му България не налага вето, а иска гаранции, защото веднъж вече е подписана декларация за добросъседски отношения през 1999 г.

"Считахме, че това беше гаранция за нас, но тя беше скъсана от Скопие. Втори път подписахме Договор за добросъседски отношения през 2017 г. и отново повярвахме, че това е гаранция, но отново нещата не се случват. Решението е много елементарно България каза: ние не оспорваме идентичност, не оспорваме език, не оспорваме вашата държавност, но ние искаме гаранции, че ще бъдем добри съседи, защото добросъседството е ценност в ЕС".

"За съжаление, трендът е негативен, перспективата не е добра. Необходима е политическа воля, за да могат да се решат проблемите. Те не са тежки, но са трудни за решаване и трябва воля", смята президентът.

"Договорът за добросъседство между България и РС Македония да се изпълнява всеобхватно, така че да повярваме, че върховенството на закона е на въоръжение в Скопие. Други европейски ценности са спазването на правата на малцинствата, да няма език на омразата, историята да ни обединява, но да стъпим на истината в историята, защото само тогава тя ще ни обедини. Вижте какви чудеса се случиха между Франция и Германия, които преди това бяха дългогодишни врагове. Те изградиха приятелство на основите на обективната истина. По същия начин ние в България можем да се гордеем, че днес сме приятели с Гърция и Турция. Не беше така преди 30 години", припомни Росен Плевнелиев.

Той сподели мнението си и за най-големите спорове около фалшифицирането на историческите факти.

"Когато историята се фалшифицира, когато има толкова много пропаганда, когато има толкова много задкулисни интереси, някои го наричат „Дълбока държава“, губим здравата основа върху която да стъпим, за да изградим нашите отношения. Няма как в България да приемем, че сме фашисти при положение, че у нас никога не е имало фашистка идеология. Няма как да приемем, че сме татари или окупатори. Няма как да погледнем само историята от 1941 до 1943 г. или след 1944 г. и да си правим изводите. Историята е такава каквато се е случила. Никой няма право да я фалшифицира. За съжаление, ние сме свидетели на това. Историята се премълчава. Това не е добре за следващото поколение. Защото в крайна сметка, ако говорим за европейски подход така както действаха всички други държави, които са членки на Европейския съюз имаха много по-тежки исторически драми да разрешават. Например, Унгария и Словакия или Германия и Франция. Истината такава каквато е, каквато се е случила преди време не може и няма как да бъде манипулирана. Политиците могат да търсят различни значения, но истината историята такава каквато е била трябва да се знае. Дълбоко съжалявам, че вече поколение след поколение се наслагват неистини, пропагандни тези. В РС Македония не се знае за делото на Тито. За тях той е освободител, национален герой. Продължават от партията на Зоран Заев да честват Тито като национален герой. Но за много други нации по света Тито е масов убиец.

Да поговорим малко и за Сталин. Забележете, че Сталин е герой в три държави по света. Едната се казва Русия, другата се казва Сърбия, третата се казва РС Македония. За всички останали е ясно, че Сталин е масов убиец. Той е избил милиони хора. В крайна сметка и позитивното, и негативното за историята трябва да бъде казано. Дали това е историята на комунизма, или на фашизма, на Тито, на Сталин, на Тодор Живков или на който и да било. Не можем откъслечно, пропагандно с някакви задкулисни, пъклени планове да четем части от историята. Нещо повече, най-отвратителното действие е историята да бъде фалшифицирана спрямо това как се е случила. Роден съм в град Гоце Делчев, знам историята на Гоце Делчев. И тук доброто начало не е да се спори и да се бием кой е Гоце Делчев. Ясно е кой е. Доброто начало е да не се фалшифицира неговата история, защото той отдавна е написал всичките си писма, казал е кой е и за какво се е борил. Но тук мога да кажа, че компромисът е възможен, защото президентът Стево Пендаровски го предложи в едно свое изказване като добра база, на която да стъпим. Той каза, че Гоце Делчев се е самоопределял като българин през целия свой живот. Това е обективната истина. Ето решение, което е приемливо и за РС Македония, и за България. Това, обаче, е по-скоро изключение. Не можем да намерим все още правилния подход, необходима е политическа воля за това и европейски ценности".

Президентът Плевнелиев коментира и пропагандата в Македония срещу България.

Хората трябва да могат да филтрират, те трябва да могат да разберат кое е пропаганда, и кое е истинската позиция. Когато представители на българската държавност, министър-председателят на Р България казва ние нямаме претенции към македонската идентичност такава каквато се е сформирала в съвремието, ние нямаме претенции към македонската държава, тя е самостоятелна държава. Какво повече трябва да направи България? Самият аз като държавен глава на България съм казвал хиляди пъти: България не иска повече територия. България иска границите на Балканите да падат, а не да се местят. Когато министър на външните работи и кой ли още не се обясняваме постоянно, че ние не оспорваме идентичността такава каквато се е оформила днес в Скопие и РС Македония. Ние не оспорваме тяхното право да имат държава, да имат език и да ги нарекат както искат. Същевременно когато се измества основата на дебата от тези основни тези, европейският подход е да излязат представителите на държавата и да кажат: ние не оспорваме вашето право. За съжаление, се подменя същността на този дебат с пропагандни тези и липсата на политическа воля, демонстрирана от Скопие, да седнем и да решим проблемите помежду си, базирани на европейските ценности. Защото едно решение между двете държави разбира се е възможно, разбира се, ще се случи. Хората трябва да знаят, че членството в ЕС има своята цена. Ако не сме готови да платим тази цена, няма как да се случи това членство. Нека да кажа за България. Между България и Гърция отношенията бяха драматично лоши. Когато служех в комунистическата армия, на мен ми се казваше, че Гърция е най-големият ни враг и аз трябва да стрелям срещу тях. Отношенията между България и Турция бяха драматично лоши. Спомняте си, че България изгони над 300 000 български граждани с турско етническо самосъзнание и мюсюлмани. Къде сме днес? България се въоръжи с европейските ценности, с европейския подход и те работят и постигат резултати. С Гърция сме първи приятели, с Турция сме прекрасни приятели. Може и работи. Отношенията между България и Румъния никога не са били по-добри, отколкото са днес, между България и всички останали членки на ЕС. Искаме така да бъде и с РС Македония, но за да се случи, те трябва да променят подхода. Не пропаганда, не очакването, че някой друг ще ги вкара в Европейския съюз, че просто ще лобираме и защото сме малки и слаби, България постоянно ни пречи, ние ще можем да ги преодолеем. Когато България започна да тръгва по пътя за интеграция към ЕС, ние седнахме и възприехме добрите европейски практики.