Все още свиквайки с усещането да държи оръжие и да носи военните си дрехи, Антон внезапно се оказва заобиколен от украинските сили. Около него прелитат куршуми, като единият удря ръката му.

"Това беше първият ни сблъсък с врага, дори не бяхме стреляли. Направиха ни засада и ние не можехме да отвърнем. Трябваше да се предадем", разказва 21-годишният Антон в интервю за The Guardian.

Военнослужещият е бил заловен от украинските сили близо до Николаев на 2 март заедно с петима други войници от неговата част, докато руските сили провеждаха офанзива срещу стратегически важния корабостроителен град близо до Черно море.

Антон, който поиска да не бъде идентифициран с истинското си име, прекарва следващите 45 дни в украински плен. В крайна сметка той е освободен в средата на април, след като Москва уреди размяна на затворници с Украйна и говори с The Guardian от руска територия.

Историята на Антон е много рядък разказ за руски военнопленник, който е бил разменен, тъй като Русия и Украйна са пуснали много малко информация за съдбата на стотиците пленени руснаци.

Москва не оповестява имената на своите служители, заловени в Украйна. Въпреки това, по време на пленничеството си, Антон е интервюиран като руски затворник от виден украински влогър. Той e посочен и като заловен руски войник в уебсайтове, близки до украинските власти.

Един от членовете на семейството на Антон допълнително потвърждава пред The Guardian, че той е бил заловен в Украйна и след това разменен. The Guardian не успява да провери всички подробности от историята му.

Антон, който идва от малък, отдалечен град в Сибир, каза, че е подписал договор да се присъедини към армията миналия декември, малко след като завършва професионално училище. Като погледна назад, казва той, трябваше да "направя всичко", за да избегна армията.

Подразделението на Антон било прехвърлено за първи път през последните дни на декември на анексирания от Русия Кримски полуостров, където му казват, че участва в "едноседмичен" курс за обучение.

До този момент той твърди, че не е получил практически никакво военно обучение, което да го подготви адекватно за пълномащабна война.

Докато минавали седмиците в Крим, Антон твърди, че някои членове на неговата част са започнали да се притесняват, че ще бъдат изпратени на война, перспектива, която той тогава все още смятал за напълно "абсурдна".

"Много от младите момчета дори не можеха да си представят, че ще отидем на война. Те ни казаха в последния момент, в нощта преди инвазията", казва той. "В крайна сметка наистина не е честно как руските власти се отнасяха към мен. Изпратиха ме в Украйна напълно неподготвен."

Разказът на Антон, който изобразява военна част, държана в неведение за инвазията, отразява редица други руски войници, които по подобен начин твърдят, че наистина не са знаели, че отиват на война, докато не са преминали в Украйна. Военните експерти твърдят, че решението да не се съобщава на голям брой от войските за инвазията е едно от обясненията за спирането на военната кампания на Москва.

На 25 февруари, ден след влизането на руските войски в Украйна, частта на Антон получава заповед да премине в Украйна от Крим. Той твърди, че са били откарани с бронирани автомобили до покрайнините на Николаев, който е бил подложен на тежка атака от руските сили в първите дни на войната.

Докато продължавали пеша, част от батальона се отделя от основната група и попада в засада от украинските сили на 2 март, по-малко от седмица след влизането си в страната. Антон казва, че е бил ударен от украински куршум, докато е бил заловен, счупвайки кост в ръката си.

Скоро след това украинските сили сложили торба на главата му, докато го местят в затворническа килия, чието местоположение казва той, все още не знае.

Отначало животът в плен е доминиран от страх. "Подскачахме при най-малкия шум. Всеки ден се надяваш, че това няма да е последния ти на този свят и няма да бъдеш убит", спомня си Антон.

Той казва, че не е бил физически нападнат по време на престоя си в плен, но твърди, че украински пазачи измъчвали психически него и други руски войници.

"Постоянно ни казваха, че с Русия е свършено, че принадлежим към дъното на обществото. Заплашваха ни да ни уморят от глад."

Антон добавя, че макар някои охранители да са изглеждали сякаш "искаха да ме наранят", мнозинството останали спокойни и "не позволили на животинския им инстинкт да надделее".

Вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук, която отговаря за преговорите за размяна на затворници, не отговори веднага на исканията за коментар. Съгласно Женевските конвенции, задържането на военнопленници след залавяне не трябва да се разглежда като форма на наказание, но като средство за предотвратяване на по-нататъшно участие в конфликт.

Ежедневната скука скоро се оказа най-голямото предизвикателство, каза Антон.

"Ако имахме късмет, получавахме нещо произволно за четене. Понякога ни позволяваха да гледаме украинската пропаганда по телевизията", спомня си той. "Повечето дни просто се взирахме в стените пред нас", казва той, добавяйки, че е бил преместван три пъти по време на пленничеството си.

В един момент той е помолен да запише интервю за залавянето му с виден украински влогър.

Украинските власти дават на журналисти и влогъри достъп да интервюират своите руски военнопленници. Такива видеоклипове са гледани от стотици хиляди хора в YouTube, но също така са и критикувани за нарушаване на Женевските конвенции.

"В такава ситуация, като затворник, разбирате, че всъщност няма избор да кажете "не". Съгласявате се, въпреки че те казват, че можете да откажете", казва Антон.

В крайна сметка в началото на април на Антон е казано, че ще бъде разменен за украински войник.

Докато Русия и Украйна са участвали няколко пъти в размяна на затворници, и двете страни не разкриват почти никакви подробности за механизмите зад размяната. На 4 април Украйна заяви, че държи около 600 руски военнопленници. Русия не съобщава точни цифри, но в края на март нейният омбудсман по правата на човека каза, че в Русия има повече от 500 украински военнопленници.

Оттогава този брой нарасна значително, след като най-малко 1000 украински бойци, включително членове на батальон "Азов", бяха прехвърлени на държана от Русия територия, когато стоманодобивният завод "Азовстал" в Мариупол беше превзет от руските сили миналата седмица. Украйна заяви, че бойците на Азовстал ще бъдат замесени в размяна на пленници, но някои руски представители казаха, че те могат да бъдат съдени или дори екзекутирани.

Според Антон той е бил част от размяната на 17 други руски войници, която се е състояла близо до украинския град Мелитопол.

Веднага след като се връща в Русия, той интензивно е разпитван от службите за сигурност за времето, прекерано в Украйна.

"Те искаха да знаят дали все още могат да ми се доверят. Това е стандартна процедура", обяснява той.

Но само дни след като бил изписан от руска болница, той усетил пълните щети, които времето в плен е нанесло на ума и тялото му.

"По време на пленничеството блокирах повечето от емоциите си. Просто се опитах да не мисля за живота си", признава той. Но сега имам ужасни сънища, едва мога да спя. Напълнях много."

Антон каза, че властите са му дали около 2000 британски лири като компенсация за нараняванията му. Според руското военно законодателство военнослужещите не получават никакво специално обезщетение за задържане като военнопленник и се очаква Антон да се върне на служба, след като се възстанови от нараняванията.

Но след опита си в Украйна, Антон сега търси начини да напусне армията завинаги.

"Просто искам да се върна у дома, човече, това е всичко. Всичко, което искам, е да се прибера вкъщи", категоричен е той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase