Световното лидерство направи Америка велика, тя се отказва от него

Поредицата от смели укази и силно провокативни предложения за правителствени назначения (като това за министър на образованието, който всъщност вярва в избора на училище) е насърчителна за консервативните скептици на Доналд Тръмп. Това обаче не бива да заличава обезпокоителния спомен за един основен елемент от обръщението на Тръмп при встъпването му в длъжност.

Разделът на външната политика получи доста по-малко внимание, отколкото заслужаваше едно толкова революционно изявление. То радикално предефинира американския национален интерес, така както е разбиран след Втората световна война, пише Чарлз Кротхамър във "Вашингтон пост".

Тръмп очерта свят, в който външните отношения пропадат в игра с нулев резултат. Те печелят, ние губим. Както гласеше следното изказване: "От много десетилетия ние обогатяваме чуждата промишленост за сметка на американската промишленост; субсидираме армиите на други страни", а намаляваме финансирането на нашата.

А най-провокативното беше това: "Богатството на хората от нашата средна класа е изтръгвано от домовете им и после преразпределяно в целия свят." Бърни Сандърс смята, че една корумпирана върхушка ограбва средната класа, за да дава на богатите. Тръмп счита, че тези мерзавци раздават нашето наследство и на незаслужаващи, неблагодарни чужденци.

В речта при встъпването си в длъжност президентът Джон Ф. Кенеди обеща, че ще подкрепи всеки приятел и ще се противопостави на всеки враг, за да гарантира успеха на свободата. Забележете, че Тръмп не прави разлика между приятел и враг (и не споменава свободата). Те всички искат да ни използват, експлоатират и превъзхождат.
Стига толкова, заяви Тръмп: "От този ден нататък ще има само Америка на първо място."

Представете си как отеква това в чужбина. "Америка на първо място" беше името на ръководената от Чарлз Линдберг организация, която яростно се бореше с Франклин Д. Рузвелт, преди САЩ да влязат във Втората световна война, по време на Битката за Британия, да остави Америка неутрална между Великобритания на Чърчил и Райха на Хитлер. (После дойде Пърл Харбър. Седмица след това "Америка на първо място" позорно се разформирова.)

Не че Тръмп съзнателно е подражавал на Линдберг. Съмнявам се, че той дори е бил наясно с тази връзка. Просто е харесал израза. Но мога да ви уверя, че в Лондон и във всяка столица по света са наясно с миналото и с намеците за нов американски изолационизъм. Тръмп им даде добро основание да мислят по този начин, като по-нататък изтъкна "правото на всички държави да поставят на първо място собствените си интереси". В това число Америка.

Някои твърдят, че с поставянето на Америка на първо място се потвърждава американската изключителност. Напротив, точно обратното. Това прави Америка не по-различна от всички други страни, които се определят чрез собствен национализъм, основан на кръвта и земята.

Това, което правеше Америка изключителна, единствена по рода си в света, беше определянето на националния й интерес по начин, който включва не само нейните тесни нужди в икономиката и сигурността, а обхваща безопасността и благоденствието на множество съюзници. Един свободен свят, в който има свободна търговия и взаимна отбрана, беше виждането на президента Труман и то се споделяше от всеки президент след него. Досега.

Някои настояват, че Тръмп просто размахва разменна монета, за да договаря по-добри условия за търговия или съюз. Или че възгледите на Тръмп са толкова променливи и неустойчиви, че това е просто поредната свободна фраза в един объркан регистър - той каза за европейски вестници преди две седмици, че НАТО е остаряла, а после заяви "НАТО е много важна за мен".

И двете твърдения обаче очевидно са погрешни. Обръщението при встъпване в длъжност не е някакъв импровизиран рефрен. Тези думи са плод на поне триседмична обмислена подготовка на обръщение, което според говорителя на Тръмп е имало за цел да изрази неговата философия. Освен това, за да премахне всякакво двусмислие, преди да провъзгласи своето "Америка на първо място", Тръмп заяви: "От този ден нататък нашата страна ще бъде управлявана от ново виждане."

Във виждането на Тръмп има неразбиране на логиката, стояща в основата на много по-широкия и значим възглед на Труман. Планът "Маршал" със сигурност взе от богатството на американската средна класа и го разпредели в чужбина. За това обаче имаше основание. Отчасти алтруизъм. Но най-вече, за да се укрепи Западна Европа като опора срещу екзистенциален световен враг.

През цялата Студена война издържахме много авантаджии. Бремето беше тежко. Това обаче не беше необмислена проява на благотворителност, а разумна защита на собствения интерес. Все пак наистина беше по-добре да подпомагаме финансово чужди армии - германската, южнокорейската, турската и десетки други - и те да бъдат на наша страна, отколкото да разполагаме още повече американски войски навсякъде по света при по-голям риск от гледа точка на жертви и разходи.

Ние възприемаме позиция на изолация и незначителност. Това не е просто теория. Отдавна обещаваното от Тръмп, но въпреки това внезапно изтегляне от Транстихоокеанското партньорство, е значимият първи резултат от неговата външнополитическа доктрина. Миналата година министър-председателят на Сингапур каза на Джон Маккейн, че ако излезем от ТТП, с нас "ще бъде свършено в Азия". Той познава региона.

В продължение на 70 години ние поддържахме международна система на отворена търговия и демократични съюзи, позволила на Америка и Запада да се развиват и процъфтяват. Световното лидерство е това, което направи Америка велика. Ние се отказваме от него, застрашавайки самите себе си.
 

/БТА/