39.2 по Целзий

Получава се неприятна сплав, която не може да бъде неутрализирана. Евентуално, може би, ще стане с бензин или газ, но ако си намажеш гащите и с гориво, освен с разтопени щипки, по-добре направо да ги хвърлиш.

Нетърпимата топлина не прощава никому. Във Враца капризен клиент нещо не си харесал вече прочетения вестник и наредил на продавача да му даде друг, а този да си го вземе обратно. Като че ли са картофи.

И вестникарят, човекът, отказал. За да е по-ясен в отказа си, изстрелял няколко сачми в главата на читателя. Дето се вика, да му е за урок. Вече да не иска смяна на вестника, щото другия път може да остане без крайник, примерно.

Това обаче е нищо. В някакво село един гневен чичко заклал сестра си и зет си, щото не можели да се разберат кой в коя стая да спи. Та той решил проблема кардинално – убил ги. Така никой няма вече да спи. Никога.

В столичния зоопарк пък изкъпали Артейда. Артейда е слон. Слоница по-точно. Сигурно много се е радвала, душата, поне така изглежда на снимките. На една от тях даже я има, обвита в дъга. Дъга обви къпаната Артейда.

Дори слоновете се къпят, си мисля аз, докато слизам с асансьора, в който мирише на нещо средно между екарисаж и забравена от 1 седмица тава с печен чернокоп. За да оставяш такава миризма след себе си, има няколко възможности:

а. Ти си некъпан слон.

б. Ти си човек и имаш медицински проблем

в. Нямаш медицински проблем, нямаш и вода

г. Имаш вода, но не подозираш за съществуването на този природен ресурс

Размишлявайки върху четирите възможности, реших, че няма как в асансьора да се е возил слон, бил той къпан или некъпан. Все пак, дори и да е 40 градуса, в нещастната ми глава, сред сварените мозъчни белтъци, се намира и капка здрав разум.

Ако е подточка б, няма какво да се размишлява много. Подточка в е малко вероятна, тъй като аз имам вода, което означава, че и останалите апартаменти имат.

Подточка г ми изглежда най-вероятната, особено като пресея обитателите на входа, доста от които спокойно могат да бъдат характеризирани като нечистоплътни кукувици.

Поздравих Артейда мислено, дето ми е такава чистофайница, и си пожелах над мен да живее слон, а не откачалник, който ръси с шепи просо по главите на пешеходците.

Вкъщи е толкова топло, че котката диша с изплезен език. Досущ като куче, само дето не лае. Затова пък вие – зове женската от съседния апартамент. Тя не се отзова, все пак е здравомислеща жена – не търчи, като й свирнат. Особено в тези температури.

Това явно ядоса моя и на сутринта намерих труп на балкона. Отначало мислех, че е някаква негова играчка, но повторният оглед на местопрестъплението показа, че е прилеп.

Прилеп. Убит. На балкона ми. Малко прилепче, ако трябва да съм точна. Не знам какви са тея майки, дето си пускат децата да летят по нощите. Разпознах тялото по ушите – имат много специфични уши.

След 10 минути намерих и едното крило. Другото май е било погълнато, заедно с част от задника. Чудех се да адмирирам ли кръвожадността на котката или да го възпитавам, че прилепи не се ядат. Оставих го той да решава как ще се развива по-нататък, и излязох, мислейки си за него.

Събитието на годината ми предстои в края на тази седмица и стискам всички налични палци атмосферните условия да са окей, по възможност да не вали градушка и да не е като в пустинята Мохаве.

Угодия няма, както виждате. Такъв е венецът на природата – капризен и вечно недоволен. Май е по-добре да си прилеп.

Което ме навя на мисълта, че след като му направих дисекция, оставих тялото на парапета на балкона. И сега лекият до умерен вятър ще запрати трупа върху нечия глава. Ако е вашата – не се плашете, то вече е умряло и не апи. И искрено се извинявам. За всичко е виновна жегата.