Асен Блатечки е секси. Това винаги е първата мисъл в главата ми, когато пиша за него. Иначе със сигурност е талантлив и известен. Освен това е номад, играе на много места - от Перник до Бургас, и вече почти му е писнало да пътува. Но това е цената на свободата. Защото Асен е и свободен човек. Поне такъв вид дава.

Според него се е освободил дори от асоциацията с глуповатото телевизионно шоу, което го направи популярен. Според мен се е освободил и от нуждата от сън, след като дойде на интервюто в 9 сутринта - след цяла нощ пътуване към София от Бургас и преди тежка репетиция на "Атентаторите" в Сълза и смях.

В заведението миришеше на пържени закуски (по-късно мирише на шкембе-чорба, така че си беше нещо като happy- lucky hour), а ние пием кола и кафе.

Говорим си и за професията, тялото, новото около него, сериала, киното и Марлон Брандо. Говорим си и за новата постановка, в която играе главна роля  - "Атентаторите" .  Дори без да хвърля бомби насам- натам, забавата е пълна.

Театърът

Какво ще гледаме на четвърти декември?

Ами, едно много хубаво представление. Става въпрос за едни наши момчета през 1903 година, които правят няколко атентата в Солун с намерението да накарат Европа да обърне внимание на България. Съответно нищо не постигат и само се похарчват ей така - за абсолютно нищо.

Кой от четиримата атентатори ти е най-интересен?

Моят си ми е най-интересен. Аз играя Орце Попйорданов - това е братът на Миле Попйорданов, който е главата на групата анархисти. Той се отказва от абсолютно всичко в живота си, за да направи единствения акт за България, като мисълта е да не се запомнят нито като имена, нито като лица тези, които го правят. Никой да не знае кои са. Просто да се знае, че са българи. Което да е доказателството, че го правят без никакви задни мисли.

Какви са другите трима?

Същите като него. Но те си задават въпроси. Живее им се, пътува им се. Искат да имат любов. Но Орце е най-наясно със себе си - малко кон с капаци в сравнение с останалите. Като това е лека поза според мен, за да може да ги мотивира допълнително. Те са били много малки - на по 20 години.

Имаше ли нещо в ролята, което ти беше най-трудно или най-интересно?

Най-труден ми беше начинът, по който режисьорът ме кара да играя ролята. Защото точно тая целенасоченост, целеустременост и праволинейност е доста гадно да се играе. През цялото време играеш едно и също.

Има ли нужда от такива представления?

Такова представление няма на българската сцена - с такава тема. Аз мисля, че въобще в театъра няма такъв тип представления. В него има страхотна атмосфера, хубава сценография, приятно и готино осветление. Общо взето, цялата постановка е завъртяна около съня и мислите на единствения останал жив от тях, който разказва цялата история. На себе си, на въображаеми хора, на съдиите, които го съдят. Това са едни мисловни потоци, в които, в някои проблясъци от времето, се появяваме и ние.

Кой трябва да дойде да го гледа?

Всички. Мисля, че всеки може да намери по нещо в това представление.

Гледаш ли театър?

Не. Извинявай, ама това е все едно да питаш някой стругар дали като свърши работа на струга, отива да гледа как работи друг стругар. При положение, че имам 20 представления в месеца, нали се сещаш, че десетте вечери, в които нямам, няма да отида по никакъв начин на театър... Гледам само на фестивали. Но имам наблюдения, защото работя в много театри с различни хора. И между другото тези приказки, че няма няма публика в театъра и че е празно в момента, са абсолютно неверни, защото навсякъде, където играя - не само в София, залите са пълни, няма билети.

Къде играеш?

В Бургас. В Перник. С едно представление на театър "Мелпомена" обиколихме за месец и половина цяла България и навсякъде играем по две представления. И никъде няма билети и ни молят да отидем пак.

На щат или свободна сцена?

Според мен репертоарен театър е по-добре от свободна сцена, защото така се правят по-качествени постановки. Когато има трупа, която работи заедно от 5-10 години, тогава започват да се получават наистина стойностни работи. Докато когато се събират група хора да правят един проект, колкото и да е добър, не може да достигне това ниво на трупа, която е заедно от дълго време.

Ако ме питаш мен - свободен артист при всички положения. Не искам да се превръщам в чиновник и не искам никой да ми е началник. При положение, че мога да си го позволя, никога не бих отишъл на щат - не мога да си представя, че сутринта ще отида на работа и ще се видя разпределен в някава пиеса без никой да ме е поканил преди това, да ме е помолил, да ми е дал да я чета...

Тази практика в някои от щатните театри не е ли демотивираща? Ти твърдиш, че е по-добре да е репертоарен театърът, а не си убеден, че за актьорите е добре това...

Ами, има го и този момент. Освен това по-талантливите колеги, които си вършат добре работата, се съсипват от бачкане. Имам колеги, които играят в 13 различни представления.. Това са 26 вечери само в собствения си театър. Следващия сезон го разпределят в още 2-3 и те се съсипват. Това не е само физическа, а и психическа умора и демотивация., защото отгоре на всичко парите в театъра са малко. Това не променя обаче добрите страни на екипа, който се познава и си партнира.

Какво правиш във вечерите, в които не играеш?

Различни неща. Ходя на фитнес, на заведения, чета, спя. Игри, интернет...

Киното

Кино или театър?

Кино - при всички положения. Ако мога да снимам много българско кино, сигурно изобщо нямаше да работя в театъра.

Какво точно ти харесва повече в киното?

Всичко. С изключение на липсата на среща с публика. Това е нещото, което още ме държи в театъра. Другото е, че все пак в театъра, в продължение на 2 часа, ти си в образ. В киното играеш 30 секунди, 1 минута. Но киното е по-истинско според мен.

В какъв смисъл по-истинско?

Като игра е точно като в живота. В театъра е също като в живота, но е малко повече...

..., за да могат от втори балкон да видят как намигаш.

Именно. Хем е една и съща професия, хем е с различни средства, различен занаят.

Мислиш ли, че повечето актьори в театъра стават и за двете?

Мисля, че биха могли да снимат много добре. Биха, защото много малко от тях имат възможност да снимат кино. И точно защото не владеят добре занаята, понякога не се получават добре нещата - не са верни, преиграват. Това не е защото са лоши актьори, а защото няма рутина на изразните средства. А това става с бачкане. Ако има бачкане за всички - като на времето са се снимали по 30 филма на година - всичко ще се получи.

Според мен в България има зверски талантливи актьори навсякъде, във всички театри. Но просто хората не ги знаят.

Трябва ли да има академия в България, където студентите по актьорско майсторство да се учат само на кино, или всичко трябва да се учи едновременно?

Това е глупаво. По мое време даже имаше един такъв кино-актьорски клас в НАТФИЗ. От него само един остана в занаята. И той се занимава с театър.

Какво снима последно?

Новия филм на Иванка Гръбчева. Там играя един смешен персонаж - лош, но смешен. Кубето.

Снимаш ли в чуждите студия?

Ами, да.

На какво се учиш там?

Ами на това, че там американците са превърнали киното в бизнес. При тях изкуство няма. И никой не се опитва да прави изкуство - не се прави на някакъв гений. Там се знае, че този филм вече е продаден, трябва да се направи за толкова дни, днес са толкова епизода. Пълни професионалисти. Жестоки професионалисти. Които научиха донякъде и българите да работят по този начин. Ако сега някой българин реши да направи голям филм, няма никакъв проблем да намери екипа и да го свърши, както се върши тази работа навсякъде по света.

От кой световен актьор много се учиш?

Марлон Брандо. Мисля, че независимо от системата, по която се учат актьорите, в крайна сметка всеки си прави някаква собствена система, която да работи за него. Дори да я преподаде на някого, не е сигурно че ще работи. Аз си мисля, че моята лична собствена актьорска работилница се доближава до неговата. Или поне много бих искал. И се опитвам точно това да правя, което мисля, че прави и той.

Той играе различни роли, в които се превъплъщава тотално. В същото време те са извадени от него. Всъщност, той взима малка част от себе си, която е близка го героя, и я вади на преден план. И тя става най-важното. Така се получава органичен персонаж.

Български актьор?

Васил Михайлов много го харесвам. Защото той притежава нещо много важно. То не се постига - то е даденост. Той има жестоко излъчване. Като студент гледах абсолютно всичко. И имаше едно представление, в което той играеше.

На дъното на сцената имаше едно легло, покрито с балдахин, и отпред на аванса двама много добри актьори играеха някакъв много ключов диалог.

Васил Михайлов седеше отзад на леглото и не правеше абсолютно нищо. Аз се усетих, че 10 минути, докато колегите се гърчат отпред, гледам само него. А той не правеше нищо. Това е магнетизъм, който е уникален. Иначе харесвам Стефан Данилов, Иван Иванов..много са...

Има ли някой колега, с когото искаш да работиш, а още не си имал възможност?

Не, не съм се замислял. Ние тук сме малко - почти неизбежно е да се засечем.

Телевизията

Ти стана много известен покрай едно телевизионно предаване. От сегашната си гледна точка би ли се снимал пак, ако можеше да се върнеш във времето и да промениш събитията?

Разбира се, че щях да го направя. Аз си давам сметка за всичко, което ми се е случило. Това беше една от стъпките, които бях длъжен да направя. Точно поради липсата на кино и телевизионни филми аз трябваше да направя нещо, за да стана известен, защото това ми гарантира работа.

Още като ми казаха какъв е форматът на предаването, аз си давах сметка, че това ще бъде пълен ташак, но нямаше начин. При положение, че всяка вечер ще излизам по телевизията и два пъти ще си казвам името, няма начин да не се съглася. Направих инвестиция. И, слава богу, много бързо хората престанаха да ме свързват с това предаване. Иначе щях да полудея, ако не се беше случило така. Защото то беше много тъпо. Съжалявам, но наистина беше много тъпо.

А сега би ли се съгласил да си водещ на подобно, различно предаване?

Не, въобще не бих се занимавал с такова нещо. Аз не обичам въобще да водя игри, концерти и такива работи. Отказвам непрекъснато.

Значи нищо в телевизията не би те привлякло?

Не - би ме привлякло телевизионно кино, или театър. Нещо с професията ми. Но от игри вече нямам нужда. Например винаги бих се съгласил да снимам отново сериала по Нова. Макар че беше много изморително. Там страхотно се забавлявах.

Музиката, тялото и тайнствените пратки.

Какво слушаш в колата?

Godsmack. Иначе слушам различна музика - не мога да кажа, че съм метъл, но слушам метъл . Както и Бари Уайт, Лайнъл Ричи, Елтън Джон, мюзикъли - "Коса", "Jesus Christ Superstar", "Брилянтин", всичко на Данциг, Металика, AC/DC...

Какво слушаш, когато тренираш?

Рамщайн. Някак много добре ми действат...

Колко пъти на седмица тренираш?

Минимум 3, максимум 6.

С инструктор или сам си си направил програмата?

Сам съм си инструктор. Чета много, пробвам неща и разбирам кое работи за мен и кое - не.

Имаш ли случки с фенки?

Имам - смених си телефона преди време. Имах фенка от Бургас, която ми пращаше колети.

Какво имаше в тях?

Не съм ги отварял. Нито един. Не знам, може зимнина да ми е пращала жената...

Ако не беше актьор, какъв щеше да бъдеш?

Треньор или художник.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase