Си показва равенство със САЩ и надмощие над Русия

Пристигането на руския президент Владимир Путин в Пекин бележи ключов момент за китайския лидер Си Дзинпин. Според анализ на The Wall Street Journal това е цел, към която той се стреми още от идването си на власт през 2012 г., поставяйки бъдещето на Китай на карта в опит да я постигне.

Визитата на Путин като демонстрация на силата на Си

За Си приемането на руския държавен глава само дни след визитата на американския президент Доналд Тръмп е доказателство за успеха на 14-годишната му стратегия на ожесточена икономическа конкуренция със Съединените щати и на сближаване с Кремъл по време на войната в Украйна. Никой китайски лидер преди него не е организирал две последователни държавни визити в рамките на един месец на действащ американски и руски президент.

"Си изпраща посланието: "Установих равенство с Тръмп. Не направих никакви отстъпки и продължавам да следвам външна политика в подкрепа на Русия, Иран и Северна Корея", коментира Стивън Хадли, съветник по националната сигурност на бившия президент Джордж У. Буш.

Високата цена на стратегията на Пекин

Този международен успех обаче има висока цена у дома. Икономическите политики, ускорени от Си, дадоха на Китай силни позиции спрямо САЩ, но същевременно доведоха до свръхпроизводство и предизвикаха ответна реакция от Вашингтон, която намалява американското търсене на китайски стоки. Подкрепата за Русия пък отчужди важни европейски пазари, където все по-малко държави са склонни да бъдат приятелски настроени към Пекин.

Ново изследване на Американската търговска камара и Rhodium Group показва, че броят на индустриите, в които Китай контролира над половината от световния износ, почти се е удвоил между 2021 и 2024 г. - от 192 на 315. Това е показател за стратегията на Пекин да произвежда повече, отколкото светът е готов да погълне.

На този фон Китай обяви най-ниската си годишна цел за икономически растеж от над три десетилетия. Пекин се стреми към ръст на БВП между 4,5% и 5% през тази година при около 5% през последните години и 7-8% преди десетилетие.

Надпреварата със САЩ над всичко

За Си надпреварата със САЩ е единственото съревнование, което има значение, и стои над всякакви икономически реформи, които според анализаторите биха стабилизирали китайската икономика. Той отхвърля американския модел на потребление и предупреждава подчинените си да не създават поколение от "мързеливи хора".

От разпадането на Съветския съюз Си извлича един основен урок - икономиката на Москва е била твърде тясно специализирана и зависима от ограничен брой отрасли като стоманата, енергетиката и оръжията, което я е направило неспособна да поддържа статута на световна сила.

"Според визията му Китай трябва да произвежда практически всичко важно, да доминира във всяко ключово звено и да избегне уязвимост във всяка голяма верига за доставки", казва Робърт Хормац, бивш старши икономически съветник на Хенри Кисинджър, който многократно се е срещал със Си.

Резултатът е държава, способна да се противопостави на САЩ като икономическа суперсила и едновременно да подкрепя Москва, но и страна със структурен проблем - произвежда повече, отколкото може да продаде на вътрешния си пазар, и е принудена да разчита на износ.

Путин пристига като все по-зависим партньор

Посещението на Путин ще бъде деветата му лична среща със Си от началото на войната в Украйна през февруари 2022 г. Това е изключително интензивен ритъм за руски лидер и показва колко силно Москва вече зависи от Пекин.

Руският президент пристига в момент, когато образът му на силен лидер у дома отслабва, а стратегическите позиции на Русия се влошават. Москва не успя да спаси режима на Башар Асад в Сирия, не успя да възпре ударите на Израел и САЩ срещу Иран и наблюдава как Вашингтон посредничи за мирно споразумение между Армения и Азербайджан в непосредствена близост до руските граници.

Затова тази седмица Си ще приеме Путин по-скоро като младши партньор, отколкото като равностоен съюзник.

Анализатори смятат, че Путин трябва да убеди Си, че остава силният лидер, когото Китай първоначално подкрепяше, да гарантира, че няма тайни договорки между Си и Тръмп, особено по отношение на Иран, и да осигури продължаването на китайската подкрепа за руската военна машина чрез покупки на петрол и доставки на ключови компоненти.

Си демонстрира равнопоставеност с Тръмп

Ако в отношенията си с Путин Си е безспорният водещ партньор, срещата му с Тръмп е била опит да демонстрира равнопоставеност със САЩ. В края на миналата година именно Тръмп нарече срещата им в Южна Корея "Г-2" - препратка към идеята за двете водещи световни сили.

Тръмп използва същия термин и за срещата в Пекин. Макар Китай да оценява подобен статут, Пекин избягва публично да приема определението, тъй като това би могло да отблъсне държавите от Глобалния юг, които са ключови за амбицията на Си да пренареди световния ред в полза на Китай.

Опит за нова рамка в отношенията със САЩ

Миналата седмица Си използва срещата с Тръмп, за да опита да обвърже американската администрация с по-предвидима рамка на отношенията чрез формулировката "конструктивно стратегическо партньорство".

Според Юн Сун от Центъра "Стимсън" този термин има дълга история. Когато държавният секретар Марко Рубио се срещнал с китайския външен министър Ван И миналата година в Малайзия, американската страна говорела за "стратегическа стабилност", а китайската добавила думата "конструктивно" - препратка към формулата, използвана от Бил Клинтън и Дзян Дзъмин през 1997 г., когато отношенията между Вашингтон и Пекин все още се основаваха на партньорство, а не на съперничество.

В публикувано в неделя резюме на срещата Белият дом също използва израза "конструктивно стратегическо партньорство", макар и с уточнението "на основата на справедливост и взаимност".

Въпреки това нито един от основните спорове - за технологиите, Иран или Тайван - не е разрешен.

"Ще има едновременно стратегическа стабилност и стратегическо съперничество. Голямото предизвикателство е дали можем да управляваме това съперничество така, че да избегнем конфликт или война с Китай", подчертава Хадли.

Икономическата мощ на Китай като оръжие

Миналата година Си използва за първи път икономическата мощ на Китай като оръжие срещу САЩ в отговор на новите мита на Тръмп, демонстрирайки, че Пекин може да ограничи достъпа до критични минерали, необходими за производството на всичко - от лаптопи и мобилни телефони до чипове и изтребители.

Това показа, че въпреки вътрешните проблеми, породени от индустриалната политика на Си, Китай може да оказва натиск върху най-могъщата държава в света и да печели влияние по ключови геополитически въпроси.

Тайван като най-важният тест

Сред тях няма тема, по-важна за Си от Тайван - самоуправляващата се демокрация, която Китай обещава да върне под свой контрол. Тръмп вече даде сигнали, които Пекин приема положително. В интервю за Fox News след срещата той обвини Тайпе за напрежението в Тайванския проток, заяви, че няма да позволи някой да обяви независимост с убеждението, че има подкрепата на САЩ, и намекна, че може да използва бъдещи оръжейни сделки с Тайван като разменна монета в преговорите.

Истинският тест за ангажимента на Вашингтон към Тайван ще бъде дали Тръмп ще одобри подготвяния пакет за оръжейни доставки, или ще използва темата за натиск върху Тайпе. Подобен ход би нарушил дадените от САЩ уверения още през 1982 г., че няма да координират оръжейната си политика към острова с Пекин.

Фабриките и веригите за доставки като поле на голямото съперничество

Зад дипломатическата стратегия на Си стои едно основно убеждение - съревнованието със САЩ в крайна сметка ще бъде решено във фабриките и веригите за доставки. Според него всяка вътрешна цена си струва, ако превърне Китай в държава, която САЩ по-трудно могат да ограничат, а светът - по-трудно да заобиколи, пише БГНЕС.