Ами, ей го на! Най-накрая дойде.

Свети Валентин, Денят на влюбените, празникът на сърцата, пухчетата, плюшените възглавнички и купищата рози! 

И да го харесвате, и да не го харесвате - 14 февруари си съществува в календара и няма как да бъде изчегъртан оттам.

Можете обаче да научите защо този ден се нарича Ден на влюбените, а освен това и Трифон Зарезан, Денят на лозаря и виното.

Тоест - да се запознаете с краткия исторически преглед на празниците и да бъдете подплатени с факти по повода завинаги, така че да можете да омаете главицата и на най-придирчивия партньор - по сърце или по чашка.

И така - имало едно време...

Празнуването на деня на Свети Валентин произхожда от древен Рим. На 15 февруари са чествали празника Луперкалии в чест на бога Фавън, покровителя на стадата.

Ден преди това бил празникът на римската богиня на брака, майчинството и жените Юнона и бог Пан. Според езическата традиция в този ден девойките пишели любовни писма и ги поставяли в огромна урна, от която след това мъжете измъквали девическите послания.

И всеки мъж започвал да ухажва онази девойка, чието писмо бил изтеглил. Денят някога наричали и „Птича сватба“, защото смятали, че именно през втората седмица на февруари птиците образуват брачни двойки в гората.

В древен Рим живеел лекар, наречен Валентин. Той винаги се грижел лекарствата, които предписвал на своите болни, да имат приятен вкус.

За тази цел смесвал горчивите сиропи с вино, мед или мляко. Раните промивал с вино и използвал билки и треви, за да облекчава болките.

Свети Валентин бил и проповедник. Макар че в онези времена в Рим преследвали християните, той станал свещеник.

Валентин живял по времето на Клавдий Втори, който водил множество войни. И когато броят на новите войници в армията започнал да намалява, Клавдий решил, че причината е в привързаността на войниците към дом и семейство. Тогава отменил всички сватби и годежи. Но Валентин продължавал тайно да венчава влюбените двойки.

Веднъж затворническият страж почукал на вратата на Валентин. За ръка водел сляпата си дъщеря. Той бил чул за лечителските способности на Валентин и сега го умолявал да излекува дъщеря му от слепотата.

Валентин знаел, че този недъг е практически нелечим, но дал дума, че ще направи всичко възможно, за да излекува момичето. Дал й мехлем и казал да дойдат отново. Минали няколко седмици, но зрението на момичето така и не се върнало. Но мъжът и дъщеря му не се съмнявали в доктора и продължавали лечението.

В един ден обаче римските войници нахлули в дома на Валентин, унищожили лекарствата и го арестували, заради това че нарушавал заповедта на Клавдий за венчавките.

Бащата на сляпото момиче научил за ареста, но нищо не могъл да направи. Валентин знаел, че скоро ще изпълнят смъртната му присъда, но не спирал да мисли за сляпото момиче. Помолил да му дадат хартия и мастило и написал прощално любовно писмо на момичето.

Изпълнили присъдата в същия ден, на 14 февруари 270 година. Когато бащата се върнал у дома, го посрещнала дъщеря му. Девойката отворила писмото и намерила вътре жълт шафран (минзухар). Писмото било подписано „от твоя Валентин“. Девойката взела върху дланта си шафрана и станало чудо: зрението на девойката се възстановило. Тя видяла неговия блестящ цвят.

Валентин е погребан в Рим (част от мощите му се намират в църквата Св. Антония в Мадрид), а по-късно е канонизиран от католическата църква за светец. Когато през 496 г. римският папа Хеласиус забранил веселите езически празници в чест на бог Пан, обявил 14 февруари за ден на Светеца Валентин.

Има, разбира се, и други версии за произхода на празника на свети Валентин. Но традицията да се подаряват подаръци признават и подкрепят всички. Празникът няма славянски корени, не присъства в православната традиция и никога не се е отбелязвал преди 90-те години у нас, за разлика от Трифон Зарезан (но за наш Зарезан по-късно).

Денят е за признания, за проява на чувства. Дори най-нерешителният и плахият може да се реши и да признае чувствата си... без да произнесе нито дума... В последните години и у нас мнозина си задават въпроса: „Какво да подаря?“ Защото понякога подаръкът може да каже повече, отколкото хиляди думи.

Влюбените имат възможност да докажат, че все пак истинската любов съществува, а за най-стеснителните влюбени денят на свети Валентин е прекрасен повод да признаят чувствата си. Така че към избора на подарък би следвало да се отнесем отговорно.

Първата традиция е: мъжът подарява цветя. Не е важно колко е студено навън, колко струва букетът, колко е голям. Най-важното е искреното чувство и вниманието.

Втората традиция е: цветята да са обагрени в червено, тъй като червеният цвят е всепризнат символ на любов.

Класическа емблема на деня на св. Валентин са червените рози, които според античната легенда се появили, когато Афродита, бързайки към своя любим Адонис, стъпила върху бял розов храст и нейната божествена кръв обагрила листенцата им в червено.

А подарък ви трябва да е опакован в червена хартия.

Третата традиция е: подаръкът трябва да бъде сладък, така че към цветята няма да бъде излишна кутия бонбони или шоколад. Чудесно би било, ако е във формата на сърце, тъй като това е...

Четвъртата традиция: подаръкът е във форма на сърце. Но може и просто да се залепи сърце, изрязано от червена хартия.

А може и двете заедно: подарък и цветя. Можете да ги подарите в интервал от няколко часа, за да подсилите изненадата. Уф, подаръкът? При всички случаи трябва да го съобразите с вашите взаимоотношения и неговите/нейните предпочитания.

Бонбони, парфюм и диск с музика са подходящи за всеки. Най-близките могат да подарят и бельо на любимия си. Каквото и да е, трябва да бъде от сърце!

Ако пък фантазията ви е заработила на пълни обороти и вече сте приготвили и „валентинка“ с любовно признание, браво! Добре е картичката да е ръчно изработена и да не пишете името си (смята се, че получателят трябва сам да се досети кой му изпраща валентинката).

Анонимните знаци на внимание са за човека, когото обичате повече от всички, от когото се възхищавате, за когото копнеете. Адресирани са простичко: На моя Валентин (или Валентина).

Купидон (онова палаво ангелче с лък и стрели) е най-известният символ на празника на влюбените. Онзи, в когото попадне стрелата на Купидон, се влюбва и то как? Внезапно, страстно, безнадеждно, с цялата си душа. Да, любовта е сляпа. В древна Гърция това е бил Ерос - помощникът на богинята Афродита, олицетворение на най-силното любовно желание, а римляните го наричали Купидон и смятали че е син на Венера.

А розата е божественото цвете на любовта. Първите рози са били отгледани в Азия преди повече от 5000 години, а дивите рози са се появили преди повече от 35 милиона години.

Ето ви и нещо любопитно: в деня на Свети Валентин се продават над един милиард рози (е, не и в Саудитска Арабия, където наскоро забраниха червените рози за Св. Валентин). Със сигурност обаче това цвете е издържало изпитанието на времето.

Общоизвестно е, че червени рози казват: „Аз те обичам“. Букет от червени и бели рози означава „единство и дружба“, розовите са „изящество и елегантност“, жълтите - „радост“, оранжевите - „желание“, букет от тъмночервени рози прави комплимент за красотата на вашата любима, белите трябва да й кажат „Ти си божествена“, букет от неразцъфнали бели рози обаче трябва да се изтълкува така: „Ти си твърде млада за любов“.

Ако искате да се отклоните от традицията или ако „Аз те обичам“ не е точно това, което искате да кажете, поднесете букет, но не от рози. Червени хризантеми, лалета и карамфили също могат да означават любов.

Гарденията е знак за непризната любов, теменужката - за привързаност, нарцисът - за себелюбие, маргаритките говорят за красотата на вашата любима.

***

Да видим сега откъде идва този Свети Валентин точно на 14 февруари, за да се набърка в работите на нашия Свети Трифон, който преди да го направят светия бил Зарезан.

Интересното е, че и двамата са живели почти по едно и също време в първите векове на новата ера, и двамата имат лечителски дарби, и двамата ги проявяват, докато лежат в килията и чакат мъченическата си смърт на кладата, и двамата са ревностни християни и загиват точно заради това и двамата претърпяват мъченическа смърт.

Твърде е вероятно да са една и съща личност или поне единият да е сътворен по подобие на другия. Асоциацията между средата на февруари с любовта и плодородието датира от древни времена.

Трифон е светец-лечител, роден около 225 г. в Малоазийската провинция Фригия, Римската империя, в семейство на християни. Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III.

Но наследникът на Гордиан - Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик.

Не се знае как от лечител Трифон се превръща в покровител на лозята. Може би защото произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното.

В много села в България основният обред - зарязване на лозята се извършва на 14 февруари. След църковните хоругви тръгва цялото село, начело с кмета, свещениците и водят със себе си свирачи. Всеки носи пита, варена кокошка или наденица, бъклица с вино и светена вода.

Всеки лозар отрязва няколко пръчки или три корена и полива отрязаното място с вино. Зарязването се придружава с изричане на богословии за богата реколта. Празникът завършва с общо веселие.

Наздраве!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase