"Мачът" на Балканите през 2019 г.: Русия – САЩ 1:1

На Балканите през отминаващата 2019 година най-голямото събитие е едно неслучило се събитие - Северна Македония и Албания не получиха дата за започване на преговори за присъединяване към ЕС.

Голямата причина за това беше позицията на Франция, която смята, че сега не е време за приемане на нови членове. Президентът Еманюел Макрон настоява първо да се направи промяна в правилата за приемане на нови страни в ЕС. И така Париж попари надеждите на Скопие и Тирана за напредък към еврочленството в скоро време.

Налагайки вето върху началото на преговори за членство със Северна Македония и Албания, Макрон по същество протегна ръка и отправи сигнал към Русия за стратегически диалог. В същия смисъл може да се тълкува и неговото по-сетнешно изказване в интервю, че НАТО е в „мозъчна смърт“, предизвикало силни полемики.

През юли тази година пък Еманюел Макрон беше на посещение в Сърбия – традиционен съюзник на Франция. Много силен сигнал беше фактът, че в сърцето на Белград – на Калемегдан, пред Паметника в знак на благодарност към Франция той произнесе реч на сръбски език.

Контактите пък между руския и сръбския лидер са подчертано чести и резултатни. След като през януари Владимир Путин беше на посещение в Белград, в края на годината Александър Вучич кацна в Сочи за среща с руския си колега. Двустранното сътрудничество върви с пълна пара, включително в енергийната и във военната област. Русия последователно въоръжава сръбската армия. Белград пък отново заяви, че се придържа към военен неутралитет, желае да продължава да развива отношенията си с Русия и Китай. Стратегическият курс на Сърбия за влизане в ЕС не трябва да вреди на отношенията на Белград с Москва и Пекин, заяви сръбският външен министър Ивица Дачич.

След неуспеха по европътя на Северна Македония и Албания, Скопие, Тирана и Белград излязоха с проект за „мини Шенген“. Предвижда се премахване на всички пречки пред свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. На граничните пунктове освен съвместен митнически контрол ще има сътрудничество по фитосанитарен контрол, а гражданите в трите държави ще пътуват само с лични карти от 2020 г.

Лидерите на трите страни изрично подчертаха, че инициативата “мини Шенген“ не е идея за създаване на нова Югославия.

Дали всичко случило се тази година няма да означава отдалечаване на Северна Македония от Европа? Ако това е така, то със сигурност не е в интерес на България.

За страната ни е най-добре югозападната ни съседка да бъде в голямото европейско семейство, където границите помежду ни – физически и психологически, да бъдат заличени.

Засега това изглежда като нещо много далечно и трудно осъществимо, след като  от 75 години насам в Северна Македония растат поколения, които методично и системно са обработвани в антибългаризъм. Все още сме на етап, в който смесената комисия по исторически и образователни въпроси не може да постигне съгласие по много въпроси, като например за Средновековието и личността на Гоце Делчев. Представителите на Северна Македония в комисията са започнали да оспорват и постигнатия по-рано компромис за цар Самуил като български владетел. Тепърва предстои и периодът на Втората световна война, който се очертава като най-спорен.

В края на 2019 година обаче Северна Македония вече е на прага на пълноправното си членство в НАТО. Процесът на ратификация на протокола за присъединяване на страната към алианса е към края си /остава това да направи само Испания, която обаче все още няма правителство след изборите там/. Очаква се в началото на 2020 г. Северна Македония да стане 30-ия член на НАТО. В страната обаче са насрочени парламентарни избори през месец април. До тях се стигна, след като премиерът Зоран Заев подаде оставка заради отсъствието на покана за начало на преговорите за членство в ЕС. Предстои да видим дали Скопие ще ратифицира протокола за своето членство в НАТО преди или след вота.

С присъединяването на Северна Македония към северноатлантическия алианс САЩ отбелязват още една точка в своя полза. От няколко години на Балканите върви процес на приемане на отделните държави в НАТО.

Черна гора и Северна Македония междувременно вече са под въздушния чадър на НАТО, след като гръцките военновъздушни сили поеха противовъздушната отбрана от името на военния съюз. Също така Генералният щаб на гръцката армия се ангажира да обучава сухопътните войски на Македония, превръщайки ги във войски на НАТО. В бъдеще част от македонската противовъздушна отбрана може да се поеме и от българските военновъздушни сили, тъй като гръцките F-16 непрекъснато са заети да кръжат над Егейско море, където постоянно се конфронтират с турските самолети.

България не трябва да пропуска историческата възможност да охранява въздушното пространство на Република Северна Македония, заяви през декември президентът Румен Радев. Той допълни, че докато разговорите в тази насока са били отлагани от българска страна за "светлото бъдеще", когато ще имаме ескадрила нови самолети, Гърция е сключила споразумение за тази мисия. "С днешните ни възможности можем да изпълняваме пълноценно тази задача без никакви допълнителни разходи, защото тя се носи от базата за постоянно базиране Граф Игнатиево", посочи Румен Радев.

Русия пък направи всичко възможно по-рано, за да предотврати присъединяването на Черна гора и Северна Македония към Запада, но не успя. Руски агенти бяха арестувани както в Черна гора (с обвинение в опит за преврат), така и в Северна Македония (за помощ в подкрепа на реакцията срещу Преспанското споразумение), докато в Гърция бяха депортирани (по причини, които не са оповестени публично). Русия разбира се отрича тези неща, определяйки твърденията като смешни. В края на 2019 г. избухна шпионски скандал и между Русия и Сърбия, след като беше публикуван запис, на който се вижда как руският заместник военен аташе Георгий Клебан предава пари на сръбски агент. Този скандал може да се тълкува като още едно потвърждение, че Русия все още иска да влияе и вероятно влияе върху политическото развитие на Балканите. 

Със засиленото си сътрудничество със Сърбия, с успеха на газопровода „Турски поток“, построен вместо проваления „Южен поток“, Русия и през 2019 г. отбеляза точки в своя полза и демонстрира, че няма намерение да предава позициите си на Балканите.

Засега бихме могли да кажем, че в нашия регион продължава надпреварата между САЩ и Запада от една страна и Русия от друга страна за влияние. В нея обаче се включва още една световна сила – Китай. Тя се бори за позиции на Балканите с... пари. Сърбия  е договорила най-много китайски инвестиции от всички страни на Балканите, сочи анализ на Института за пазарна икономика. В Сърбия Китай ще вложи $10,26 млрд., като те ще отидат най-вече за транспортна и енергийна инфраструктура. Гърция е на второ място с $10,08 млрд. стойност на реализираните и договорени проекти. Следват Босна и Херцеговина ($2,5 млрд.), Черна Гора ($1,12 млрд.), Хърватия ($690 млн.), Северна Македония ($530 млн.), България ($460 млн.) и Албания, където има нулев интерес от страна на Пекин.

През 2013 г. китайският президент Си Дзинпин обявява плановете на страната си за осъществяването на така наречения „Нов път на коприната“, чиято проектна стойност е около $900 млрд. Целта на проекта е да разшири значително достъпа на китайски стоки до европейските пазари. Заради стратегическото си географско разположение балканските страни са от ключово значение за успешното осъществяване на китайските експортни амбиции.

Придобиването през 2016 г. на 51% от изключително натовареното гръцкото пристанище Пирея от китайската компания COSCO (очаква се и закупуването на още 16% от акциите на порта в следващите пет години) е ясна индикация за китайските намерения на Балканите.

Междувременно от Гърция идват положителни новини: икономиката започва да се възстановява от дългата криза, приходите в хазната надминават очакванията, страната предсрочно погасява кредити към МВФ.

След продължителната депресия новото правителство на Кириакос Мицотакис работи последователно за извеждането на страната от дълбоката криза и вече е постигнало значително подобрение на икономическия климат. През годината Гърция работеше за сваляне на данъците и увеличаване на доходите на най-бедните в страната.

Междувременно турската икономика преживява сериозна криза. Страната обаче почти беше „опекла“ сделката си за приемане на нов завод на Фолксваген, когато една политическа новина я направи невъзможна /поне засега/ - Анкара предприе военна операция в Северна Сирия срещу силите на сирийските кюрди. През отминаващата година Турция си създаде главоболия и с действията си в Източното Средиземноморие, като заяви, че не може да бъде изключена от природните ресурси в района. Тя предприе сондажи за нефт и газ в спорен район край бреговете на Кипър, като с това си навлече гнева и на Гърция.

Анкара засега успешно балансира политиката си спрямо Русия и спрямо САЩ. Президентът Реджеп Ердоган е еднакво добре приет и в Москва, и във Вашингтон. С Русия Турция има стратегическо партньорство /Сирия/, от нея купува газ, както и оръжие /системите за противоракетна отбрана С-400/, поради което САЩ преустановиха участието на Анкара в многонационална програма за изтребителите F-35. В същото време време Турция остава непоклатимо много важен съюзник в НАТО. В типичния си стил американският президент Доналд Тръмп заяви, че е голям фен на Ердоган и на срещата им бил споменал дори за възможно търговско споразумение за 100 млрд. долара.

Големи средства ще бъдат нужни за възстановяване в Албания, която през ноември пострада от силно земетресение. Мощният трус от 6,4 по Рихтер взе десетки жертви, а хиляди хора бяха ранени. Най-силно засегнат е районът около пристанищния град Дуръс. Над 11 000 сгради са обявени за опасни, разрушени са над 5 000 къщи.. И България беше сред страните, отзовали се и изпратили помощ на пострадалите в Албания.