Мечтата е мъртва: Сърцата на проевропейските британци са разбити

След всички изложени аргументи и всички масови шествия за оставане в ЕС опонентите на Brexit се сблъскаха със суровата действителност след категоричната изборна победа на премиера Борис Джонсън.

Консерваторите спечелиха най-голямото си парламентарно мнозинство от 1987 г. и това ще позволи на Джонсън да прокара сделката за развода в парламента и Обединеното кралство ще може да напусне ЕС следващия месец.

Това ще е най-значителният геополитически ход на страната след Втората световна война, пише Ройтерс.

Някои поддръжници на идеята за нов референдум обвиниха себе си за съкрушителното поражение. Основната организация, водеща кампания за втори референдум, претърпя крах, а поведението на лидера на най-голямата опозиционна сила, Лейбъристката партия, бе двойствено и той обеща да остане неутрален при следващо гласуване.

"Объркан съм. Също като всеки друг привърженик на оставането в ЕС ми се иска да имахме по-компетентни представители в парламента", каза активистът срещу Brexit Майк Голсуърти.

Референдумът през 2016 г. за еврочленството бе най-поляризиращият въпрос в новата британска история. Той показа разделения между големи и малки градове, между млади и стари, между спечелилите и загубилите от глобализацията.

За много проевропейски настроени политици във Великобритания най-добрият шанс за слагане на край на суматохата и политическата парализа бе организирането на нов референдум. Ако те се бяха обединили в единна политическа сила, може би щяха да имат шанс да променят резултата. В допълнение към техните собствени недостатъци привържениците на оставането в ЕС бяха надхитрени.

През последните три години почти всяко социологическо проучване показваше преобладаваща подкрепа за оставане в ЕС. Това насърчи някои от най-големите улични протести в новата британска история. Парламентът на два пъти наложи отлагане на Brexit.

Основните опозиционни партии обаче не успяха да се сработят за създаване на функциониращ междупартиен съюз, озадачавайки милиони британци.

Консерваторите консолидираха вота на желаещите да напуснат ЕС, изграждайки коалиция от подкрепящи Brexit избиратели от различни региони и с различни политически убеждения. Същевременно партиите, водещи кампания за втори референдум, се затрудниха в опита си да привлекат гласовете на избирателите, отказали се от подкрепата си за Brexit, и не успяха да се споразумеят за общ план.

Разделени

След съкрушителната победа Джонсън заяви, че е свършено с "всички тези жалки заплахи" за втори референдум. Той каза на един протестиращ - който носеше шапка със синьо-жълтия флаг на ЕС и крещеше "спрете Brexit" на политиците в парламента - че е време да си ходи.

"Казвам с уважение на нашия гръмогласен приятел със синята шапка с 12-те звезди, че е време да спре с този мегафон и да остави всички намира", заяви Джонсън.

Ключов за поражението на лагера за оставане бе отказът на лейбъристите да се присъединят към инициативи, насърчаващи тактическо гласуване, т. е. хората гласуват за кандидат с цел да блокират друг, а не защото наистина го подкрепят.

В лондонски избирателни райони като Кенсингтън, Уимбълдън и Чипинг Барнет консерваторите спечелиха с минимална преднина, след като лейбъристите и проевропейската партия Либерални демократи си поделиха гласовете на противниците на Brexit.

За разлика от тях новосъздадената Партия на Брекзит склони да не изправя свои кандидати срещу консерваторите в около половината от избирателните райони, за да не бъде размит вотът на поддръжниците на излизането от ЕС.

Много активисти казаха, че съдбата на тяхното движение е била неразривно свързана с лейбъристкия водач Джереми Корбин - най-непопулярният опозиционен лидер от дълги години насам и отколешен противник на британското членство в ЕС.

Други активисти заявиха, че стратегическите грешки са били по вина на опозицията. Например това, че тя се е съгласила на предсрочни избори, когато премиерът бе притиснат в ъгъла, неспособен да прокара сделката си за Brexit в чист вид.

Джонсън получи изборите, които искаше, когато единният фронт на опозиционните партии се разцепи.

Джина Милър, видна активистка, водеща кампания за втори референдум, бе сред тези, които признаха, че няма връщане назад.

"Със сигурност няма да има друг вот", каза тя и добави, че Brexit ще бъде "прокаран в парламента като закон, след това ще бъде ратифициран като международен договор и ние ще излезем" от ЕС.
 

/БТА/