Животинските вируси могат да заразят хората без специални мутации

Предаването на вируси от животни на хора често се възприема като сложен процес, но скорошно проучване показва, че много от тези вируси не се нуждаят от специални модификации, за да заразят хората.

Изследователите подчертават, че рискът от инфекция зависи повече от контакта на хората с вирусите и взаимодействието им с околната среда и животните. Повечето зоонозни вируси, участвали в скорошни епидемии и пандемии, не са показали ясни признаци на адаптация преди заразяване на хората, според проучване, публикувано в списание Cell.

Анализът предполага, че тези вируси вече са били способни да се предават между хората и решаващият елемент е бил излагането на човека на тях, а не появата на нови мутации.

Анализираните зоонозни вируси включват грип А, Ебола, Марбург, mpox (маймунска шарка), SARS-CoV и SARS-CoV-2. Изследователи от Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Сан Диего (UCSD) са оценили геномите на тези вируси в периода непосредствено преди разпространението им върху хората.

Човешките фактори благоприятстват разпространението на вирусите

Авторите на изследването подчертават, че разпространението на зоонозни вируси се благоприятства от човешки дейности като непосредствена близост до домашни животни, унищожаване на естествени местообитания и търговия с диви животни. Контактът с тези източници, повече от вирусните мутации, определя риска от епидемии.

Изследователите са използвали филогенетичен метод, за да оценят натиска на естествения подбор върху вирусния геном в три времеви точки: при животински гостоприемници, непосредствено преди предаването им на хора и в началото на разпространението им в човешката популация. Резултатите показват, че преди предаването им на хора, вирусите не са проявили специални адаптации за заразяване на хора. Еволюционните промени са настъпили едва след като вирусите са започнали да циркулират сред хората.

Тези данни противоречат на идеята, че пандемичните вируси са еволюционно "специално", преди да достигнат до хората.

Изследването е от значение и за дебата за произхода на коронавируса SARS-CoV-2. Авторите не са открили доказателства, че вирусът е модифициран в лаборатория или че е еволюирал дълго време в междинен гостоприемник.

Анализът на лабораторно отгледаните вируси потвърди еволюционни модели, различни от естественото предаване. Изследователите обаче са идентифицирали доказателства, че пандемията от грип H1N1 от 1977 г. може да е имала признаци на селекция, подобни на тези, наблюдавани при лабораторно адаптирани вируси или живи атенюирани вирусни ваксини.

Авторите на изследването подчертават, че повечето скорошни пандемии са резултат от естествено предаване от животни на хора. Превенцията на бъдещи епидемии трябва да се фокусира върху намаляване на излагането на хора на животински вируси чрез наблюдение, превантивни мерки и ограничаване на взаимодействията с потенциално опасни източници.