Джъстин Хъруиц – как се създава музика за "Оскар"?

След успеха на La La Land в началото на годината, филмът идва отново у нас, този път като концерт. На 7 декември в зала 1 на НДК ще го видим, съпроводен от голям симфоничен оркестър и джаз солисти.

Зрителите бяха пленени от изпълненията на Райън Гослинг като вдъхновен джаз музикант и от любовния сингъл "City of Stars". Но зад всичко това стои авторът на музиката Джъстин Хъруиц.

Музиката на филма е толкова разнообразна и добре интегрирана в сюжета, че превръща La La Land в явление, което проправя нови пътища на позабравения романтичен мюзикъл.

Успехът му не е случаен. Режисьорът Шазел и композиторът Хъруиц се познават още като студенти в Харвард и имат зад гърба си дълго партньорство, като например Guy and Madeline on a Park Bench (2009) и „Камшичен удар“(2014) – също носител на Оскар. В момента работят по нов проект – филма First Man, отново с Гослинг в главната роля, който ще излезе през 2018г.

За това как се създава музика като "City of Stars", която всички си тананикат, разказва Хъруиц пред dallasobserver.com.

Спомняш ли си момента, в който измисли "City of Stars"?

Не е толкова романтично, колкото си мислите - някой си подрънква на пиано и изведнъж музиката идва сама. Главната тема "Mia & Sebastian" написах през 2011 г. след много търсения и демо версии. "City of Stars" – през 2014. Помня, бях при родителите си в Уисконсин през лятото и прекарвах дни наред пред пианото. Пробвах много варианти, докато мелодията се получи. Такъв е процесът при създаването на всичко, не само с музиката.

За да напишеш музика като "City of Stars" имаш ли твое лично преживяване, което ти е повлияло?

Не, това, което най-силно ми е повлияло, е сценарият. През цялото време мислех как се чувстват героите и за какво мечтаят. Двете ключови мелодии са "Mia & Sebastian" и "City of Stars". Темата на „Mia & Sebastian“ трябваше да бъде наистина романтична – Себастиан изпитва терзания и търси любов, но нещо не му достига. "City of Stars" е  "песента на Миа" – тя се разхожда из града, мислейки за момчето, с което току-що се е запознала. Изпълнена е с любов, но и с недоверие заради толкова много провалени мечни зад гърба си.

Как се разбирате с Деймиън за отношението музика – филм?

С него имаме много силна връзка, градена с години. Обсъждали сме дълго какво чувство трябва да носи филмът и музиката към всяка една сцена. Аз пиша, а той казва дали мелодията пасва достатъчно добре на настроението. След това с него сядаме и решаваме – тук ще има песен, тук – музика, тук - безтегловен танц сред звездите в планетариума....

Как ти и Деймиън се намерихте в Харвард?

Срещнахме се още в първата седмица. Аз изучавах теория на музиката, Деймиън - кино. Исках да създам група и разпитвах наоколо всички дали свирят. Чух, че има някакъв невероятен джаз барабанист Деймиън и така създадохме групата. На следващата година зарязахме бандата и се фокусирахме върху киното. Той от дете е мечтал да стане режисьор. Тогава започнахме да мислим за Guy&Madeline. Заживяхме като съквартиранти, за да можем да работим заедно на цял работен ден.

Чувал си, че хората плачат на финала на филма. С Деймиън мислили ли сте вариант, в който Миа и Себастиан не се разминават в живота?

Това беше решение на Деймиън. Но и двамата от самото начало искахме да направим един много bittersweet мюзикъл. Такъв е вкусът ни към музиката – нито много тъжна, нито много жизнерадостна. Музика, която разчупва тези стереотипи. Имаме някои любими филми от 60-те години, които разказват любовна история по този начин. Хората не винаги са задено докрай, но все пак, историята е красива. Години наред сме обсъждали как да направим нашата версия на тази идея – за една истинска и честна любовна история, която не непременно завършва щастливо, но има реалистичен край. История, в която и двамата израстват и вървят напред по своя път, като се учат един от друг.