Срив на въздушния трафик: В момента у нас има около 2100 полета при традиционни 3000

Финансовите пазари реагират със предпазлив оптимизъм на сигналите за нови преговори между САЩ и Иран, но реалната икономика остава в плен на сериозен физически дефицит на петрол и горива. Това коментира Цветомир Николов, анализатор в програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), в предаването "В развитие" с водещ Георги Месробович. 

Докато инвеститорите на борсата калкулират надеждата за мир, рафинериите плащат „военна премия“, коментира Николов.

„Има голямо разминаване между фючърсните деривати и реалните цени на физическите пазари на петрол. Цените, предимно на азиатския пазар, са около 150 долара на барел... Причините за това са много – от хеджиране на риск до инструментите на американската администрация да подтиска частично ефектите от кризата със своята риторика“, посочва Николов.

Този физически недостиг вече удря икономическите двигатели на Азия – Япония и Южна Корея, които са критично зависими от доставките от Персийския залив. Следващата засегната икономика вероятно ще бъде Китай, въпреки големите му стратегически резерви, смята Николов.

Въпреки спорадичните съобщения за примирия между САЩ и Иран, трафикът на танкери остава минимален.

Търговците и застрахователите не са склонни да поемат рискове без „100% гаранция за сигурност“.

Дори при мир, възстановяването на добива на петрол в страните от Персийския залив ще отнеме седмици, а логистичният цикъл на зареждане и транспорт ще бъде основното тясно място.

Един от най-тревожните сигнали е състоянието на авиационния сектор.

Европа внася около 40% от своя керосин от Близкия изток, а затварянето на въздушни коридори и недостигът на гориво вече преначертават трафика над континента.

„Вече имаме сериозен срив на традиционния въздушен трафик. В България в момента има около 2100 полета при традиционни 3000, което е значителен спад. Това има пряко отражение върху цените на билетите и възможността за осъществяване на полети“, коментира Николов.

Дори при евентуален „бърз мир“ Николов е скептичен за незабавно възстановяване на туризма 

Според него логистичният лаг при доставките на керосин до ЕС е около месец.

„Едва ли преди средата на лятото би следвало да очакваме позитивна развръзка по отношение на цените и количествата на керосин... Авиокомпаниите биха искали да компенсират своите загуби, регистрирани в този период.“

Българските потребители, които очакват рязко поевтиняване на горивата при мирно споразумение, може да останат разочаровани

Николов обяснява, че цените ще останат „една идея по-високи“ заради финансовото състояние на търговците.

„Търговците трябва да възстановят своите загуби, които са големи. Те са минимализирали своя марж, много от тях използват банкови кредити, за да осигурят ликвидност за заплати и задължения. Ще видим корекции, но те ще се върнат към равновесно състояние постепенно.“

Геополитическият конфликт в Иран и санкционният натиск пряко влияят на потенциалната сделка за активите на „Лукойл“ в България 

Анализаторът посочва, че руската компания умишлено бави процеса, надявайки се на промяна в политическата конюнктура.

„Лукойл е склонен много дълго да изчаква и да забавя процеса на преговори, очаквайки преумисляне на санкциите при евентуален край на войната в Украйна. От друга страна, инвеститорите са изправени пред сложен процес по осигуряване на лицензии от САЩ и огромен финансов ресурс от 22 млрд. долара в изключително волатилна среда.“

В средносрочен план подобна сделка е малко вероятна без активната намеса на британските и американските власти, които да „форсират“ процеса. Дотогава, по думите му, „българската страна и не само тя остават заложници на целия този процес“.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria