Нушич за VII клас: "Седем хайдути и едно магаре"

На националното външно оценяване за 7-ми клас се падна преразказ върху откъс от романа "Седем хайдути и едно магаре“ на Бранислав Нушич, съобщи МОН.

Седмокласниците правят преразказ върху непознат за тях текст - трансформиращ преразказ.

Те трябва да приключат със задачата за 90 минути.

 Из "7 хайдути и едно магаре"

"Колкото до мен, не е лесно да се каже какъв бях аз, защото мненията за мен бяха разнопосочни. Едни мислеха, че съм лош и нищо не струвам, други смятаха, че съм добър. Според моите родители, баща ми и майка ми, аз бях непослушно дете; моите учители, всички до един, сякаш се бяха наговорили, бяха на мнение, че съм лош ученик, а аз лично смятах, че съм едно много добро дете и отличен ученик. Признавам, не обичах училището и беше истински кеф, когато можех да изклинча и да не отида на училище. Веднъж ме заболя зъб, така ме заболя, че бузата ми се поду и мама не ме пусна на училище. Това много ми хареса и оттогава, заболи ли ме зъб, не ходя на училище. Заболи ли го зъб баща ми, пак не отивам; заболи ли я майка ми - не отивам; ако и сестра ми я заболи зъб, разбира се, не ходя на училище; заболи ли го брат ми - няма ме. Учителите не уважиха факта, че заради чуждите зъби отсъствам от училище, написаха ми неизвинени и ме наказаха. И така, без вина виновен, пострадах аз, заради чуждите зъби.
Иначе, бях много кротко и послушно дете и не мога да разбера защо толкова често ядях бой. Не че нямах вина, ама винаги беше заради някаква си дреболия - счупя прозорец, разбия главата на сестра си, подпаля сламата на тавана, спъна се, полетя и падна в коритото с прането, случваше се и да сипя мастило в сладкото от рози, което мама току-що бе свалила от огъня и оставила навън да изстине. И винаги за дреболии изяждах пердаха. Боят много пречеше на моя напредък в училище. Веднъж баща ми ме наби преди да тръгна за училище и разбира се, не можах да си науча урока. как да помня някакъв урок след като съм изял пердаха? Учителят, разбира се, точно мен изкара на дъската, сигурно сте забелязали, че учителите винаги надушват оня, който не си знае урока, и точно него изпитват. Изпитва ме учителят, а аз си дърпам пуловера и гледам в дъската. На нея не пише нищо, ама аз гледам - къде иначе да гледам. Няма да гледам учителя в очите, я? Той пак ме пита, аз не отговарям, пита ме за трети път, пак мълча.
- Не си си научил урока. - казва учителят.
- Научих го, но баща ми ме наби преди да тръгна за училище и аз го забравих. - оправдавам се аз.
- А защо те би, момче? - пита учителят.
- Не ми се ходеше на училище, а той ме караше насила!.."