По-големите оптимисти сме от западноевропейците, но сме по-нещастни от тях

В края на 2019 г. 32% от българите очакват 2020 г. да е по-добра от 2019 г. 22% - по-лоша, а 34% - същата. 12% не могат да отговорят.  Това показват данните от анкетата "В края на годината" на световната Асоциация "Галъп интернешънъл".
 
В България общият оптимизъм за непосредственото бъдеще е по-висок спрямо предходни години.

В последните няколко години може би донякъде укрепва и усещането за лично щастие, но остава много по-слабо.

На фона на света, България е близо до средните стойности на оптимизъм, но когато става дума за лично щастие, продължаваме да сме в долната част на класацията. Затова и сме по-големи оптимисти от средния гражданин на Европейския съюз, но сме много по-нещастни, анализират от „Галъп интернешънъл“.

В края на 2019 г. 45% у нас декларират, че са щастливи или много щастливи, а 10% са нещастни или много нещастни.

40% са в „средата“ между щастие и нещастие, а останалите не могат да определят.

Хората, живеещи в Близкия изток, са преобладаващо песимистично настроени за идващата 2020 г. (52% от попитаните в този регион отговарят, че годината ще бъде по-лоша), докато тези, живеещи в Индия и Западна Азия, са преобладаващо оптимистично настроени.

На ниво национални държави, сред най-оптимистично настроените по отношение на новата година са гражданите на страни като Перу, Албания, Нигерия, Казахстан, Армения и т.н.

Това са страни, където дяловете на отговарящите, че годината ще е по-добра превишават с над 50 и дори над 60 пункта дяловете на отговарящите, че 2020 г. ще е по-лоша.

Класацията на песимистите пък се оглавява от Ливан, Хонконг, Йордания, Италия.

В Ливан, например, делът на песимистично отговарящите е с 71 пункта по-висок от дела на оптимистично отговарящите.

Глобалният индекс на надеждата и отчаянието е силно повлиян от възрастта и нивото на завършено образование – по-младите хора (до 34-годишна възраст) и тези с по-високо образование са закономерно по-оптимистични.

В това отношение религията изглежда не е решаващ фактор, с яркото изключение на хиндуистите, които са щастливи по природа естеството и на религиозната си философия.

След Близкия изток, най-песимистичният регион е Западна Европа. 28 на сто от хората в Западна Европа очакват предстоящата година да е по-лоша, същият процент очакват да е по-добра, а 36% да е същата.

В Източна Европа оптимистите са повече – 30% се надяват 2020 г. да е по-добра.

Американците пък са значително по-уверени от руснаците в очакванията си за по-добра нова година. 43% от жителите на САЩ са уверени, че идващата година ще е по-добра, а оптимистите от Русия са едва 25 на сто. 

От десетилетия световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ измерва възприятията и за лично щастие. През последните няколко години обикновено един на всеки двама жители на планетата твърди, че е много или в определена степен щастлив. Резултатите от тази година не са изключение.

Първите пет държави според глобалния индекс на щастието са Колумбия, Еквадор, Казахстан, Нигерия и Филипините.

Най-малко щастливите страни по света са Йордания (-38 нетна стойност), Ливан (-15 нетна стойност), Сирия (-7 нетна стойност), следвани от Хонконг и Ирак (-5 нетна стойност и за двете държави). Следва да се напомни, че много от тези държави преживяха и значителни протести в хода на 2019 г.

Сравнение с предишни години показва, че сега значително по-малко хора в Русия, Хонконг, Ливан и Мексико декларират щастие, докато определящите се като щастливи силно увеличават своите дялове, например в Азербайджан, Еквадор, Украйна и Румъния.