Личният шерп на Христо Проданов проговори пред български фотограф

37 години след смъртта на големия Христо Проданов, български фотограф покори Хималаите със знамето на Созопол. Пътуването на Габриел Генчев го отвежда до личния шерп на Христо Проданов, който говори за първи път за подвига на българския алпинист, останал завинаги на Еверест.

"Аз нося Созопол в сърцето си. Това е нещо, което е част от мен и ще бъде част от мен винаги. Аз съм израснал в този град и исках да покажа на хората, които живеят в него, независимо колко е малък градът, че само съзнанието ги ограничава от това да виждат по-надалече и по-напред. Исках да мотивирам абсолютно всички, че могат да направят всичко, което си пожелаят", сподели фотографът Габриел Генчев.

Той е травъл фотограф, като изкачва високите върхове на Хималаите с 13 килограма техника на гърба си. И въпреки че не е професионален алпинист, достига до връх Кала Патар на 5644 метра височина.

"Аз снимам повече природа. Това ме впечатлява, също и архитектурата. Не снимам хора, не снимам портрети, но тогава проявих желание да направя една поредица, която в бъдеще ще излезе. Децата на Непал", разказва за вдъхновението си фотографът пред телевизия Bulgaria ON AIR.

А пътуването му подарява среща с личния шерп на Христо Проданов - Чованг Ринджи.

"Като казахме, че сме българи и той веднага се сети за Христо. Покани ни в дома си, разказа ни някакви истории, които е съпреживял с него. На нас ни беше интересно, защото преди не е имало толкова информация", не крие и днес вълнението си фотографът.

Разговарят час и половина за подвига на Христо Проданов през 1984 година. Тогава алпинистът става първият българин, изкачил първенеца на Земята без кислород. Чованг Ринджи си спомня за непоколебомостта на Проданов да стигне до самия връх.

"Около 4 часа двамата тръгнахме да атакуваме върха по страховития Западен гребен. На около 8500 м, падаща с кислород бутилка от горе, ме удари в гърдите и започнах да плюя кръв. Христо ми каза да се прибира в лагера и продължи сам към върха. Към 10 часа вечерта се свързахме с него, той беше под някаква скала и тогава Людмил Янков тръгна към него", сподели Ринджи незабравимите си спомени с българина.

Сутрин Проданов е искал само чай, на обяд му било основното ядене, след това вечерта искал супа. Когато го е придружавал по лагерите, Ринджи му е готвил храната.

В края на срещата си с него Габриел му подарил фланелката на Созопол. Така му завещал парченце от сърцето си.

"Прие подаръка много развълнуван. И ми каза: "Никой не може да те победи, ако не се предадеш сам". Това е нещо, което продължи да ме съпътства през пътуването и много ме мотивира", завършва фотографът разказа си за невероятната среща в Хималаите.

Вижте повече в репортажа на Александра Иванова