Красивите умове и тяхната лудост

Неотдавна унгарският психиатър Шабош Кери от университета „Земелвайс” разкри научнообоснована връзка между гениалността и психичните заболявания. Кери насочи изследването си към гена неурегулин 1, за който се счита, че играе съществена роля в редица мозъчни процеси, водещи до силно развита креативност и интелигентност.

В същото време неурегулин 1 е свързван с по-голям риск от развитие на ментални проблеми, в това число шизофрения и  биполярно афективно разстройство, характеризиращо с резки и необясними промени в настроенията (психиатрите наричат това състояние мания).

Разбира се, категорични доказателства за тази, приемана през вековете за абсолютно достоверна, връзка все още няма. Но както отбелязва д-р Кери съществуват молекулярни фактори, които причиняват психични заболявания, но също така „отварят” човешкото съзнание за по-напредничаво мислене.

Всъщност думите „луд” и „гений” са толкова здраво свързани, че понякога ни се струват като неразделна двойка. Отрязването на част от собственото ухо (прочутия холандски художник Ван Гог) и пъхането на глава във фурна (известната американска поетеса Силвия Плат) са една малка част от „лудостта”, която придружава великите творци и учени на човечеството.

Темата беше впечатляващо пресъздадена в лентата „Красив ум”. Изумителната игра на Ръсел Кроу в ролята на световно признатия математик Джон Наш демонстрира абсолютна нагледно злочестата съдба на голяма част от хората, които на практика определят прогреса на цивилизацията.

Теориите на Наш са прилагани в различни сфери - от военните по време на Студената война до икономиката. В същото време той страда от параноична шизофрения. Халюцинира, говори с въображаеми хора.

След 30 години в различни клиники, през 80-те в здравословното състояние на Наш настъпва значително подобрение. През 1994-та получава Нобелова награда за икономика.

Съвсем наскоро друг гениален математик отказа да получи награда в размер на 1 млн. долара. За втори път.

43-годишният д-р Григори Перелман разгада една от седемте най-важни математически задачи на хилядолетието – хипотезата на Поанкаре, датираща от 1904 година.

Тази хипотеза засяга геометричните свойства на телата, които не се променят, дори ако са подложени на опън, на сгъване или на свиване. Целта е да бъде разбрана формата на Вселената чрез връзка между формите, пространствата и повърхностите. Въпросът е изключително важен и за математиката, а и за физиката, като освен това е сочен за ключа към топологията. С други думи – сложна работа.

Перелман се хвърля да решава загадката, което му отнема 8 години и когато успява (през 2002 г.) решава да се изолира в мизерния си апартамент в Санкт Петербург, където живее с майка си. Според съседите част от ежедневието на Перелманови са хлебарки и плъхове.

Когато отказа за първи път математическия еквивалент на Нобелова награда и милион долара,  геният заяви: „Не се интересувам от пари и слава. Не искам да ме показват като животно в зоопарк. Не съм герой, дори не съм чак толкова успешен математик”.

Сега, при подновената кампания да приеме отличието, Перелман отрони зад затворената врата на жилището си: „Имам всичко, което искам”.

Самоизолацията и доброволното изгнание са присъщи и за сочения за най-интелигентен човек, който не е завършил гимназия - Робърт „Боби” Фишер.

Феноменалният шахматист, с коефициент на интелигентност по-висок от този на Албърт Айнщайн, слага край на съветската доминация с победа в двубоя за световната титла срещу Борис Спаски в разгара на Студената война (1972 г.). Сам, разчитайки на своята гениалност, срещу цял щаб от стратези, помагащи на Спаски.

Впоследствие отказва да защити титлата си три години по-късно и потъва в забвение.
20 години след триумфа срещу Спаски в Рейкявик, Фишер се съгласява на реванш в Югославия, въпреки наложеното върху Белград ембарго.

Рискувайки съдебно преследване в родината си, американецът отново печели и прибра 3,5 милиона долара от наградния фонд.

Влага парите в швейцарска банка под формата на франкове и злато. „Не искам да имам нищо американско”, твърди Фишер, който не крие омразата си към родните Съединени щати и Израел.

След атентатите на 11 септември, шахматистът се обажда във филипинско радио и казва: „Това е голяма новина! Аплодирам тези, които го направиха. Тази страна отдавна трябваше да бъде изтрита от лицето на Земята”.

В крайна сметка след дълго боледуване Боби Фишер издъхна преди две години в Исландия, която му даде политическо убежище.

„Постоянно използват думата ексцентрик или странен за мен. А аз съм скучен! Скучен!”, твърдеше шахматният корифей.

Един от бащите на научната фантастика Едгар Алън По може би дава една от най-точните оценки за връзката между прескачането на нормалните граници на човешкия ум и психичните разстройства:

„Наричат ме луд, но не е ясно дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно, всичко задълбочено, не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума”.