Може ли Борис Джонсън да стане пример за Европа?

Обещанието на премиера на Великобритания Борис Джонсън да „изведе на по-високо ниво“ страната има за цел да фокусира обществото върху положителен дневен ред, да отвлече вниманието от Brexit и да спаси Консервативната партия от онова, от което един от неговите предшественици се оплака като тенденция да се „мърмори за Европа“, пише Мартин Сандбю за Financial Times.

 

Парадоксът е, че предизвикателството пред него - да преодолее регионалното неравенство, е такова, което той споделя с всяка друга държава в Европа и извън нея.

 

Кризата в провинциална Великобритания изигра голяма роля за мнозинството, което получиха привържениците на Brexit на референдума през 2016 г., както и за победата на изборите през декември на Джонсън, който беше възприет от достатъчно избиратели в проблемни райони като най-добрата им надежда. С набито око за политическата възможност той изпревари другите партии, като предложи надежда на безнадеждните точно на правилните места, тоест най-лошите места - тези, които претърпяха най-голям упадък на фона на десетилетния растеж във водещите градове.

 

Регионалното неравенство във Великобритания е екстремно, но далеч не е уникално за Европа. На практика всяка европейска държава, да не говорим за САЩ, осъзнава със закъснение десетилетните неуспехи на политиците да поддържат икономически модел, който разпространява просперитет по цялата национална територия.

 

Икономически историци, които внимателно изготвят оценки на брутния вътрешен продукт за близо 200 региона в Западна Европа през последните сто години, установяват, че през по-голямата част от 20 век регионалното неравенство се свива. От 80-те години обаче тази конвергенция спира и частично се обръща. Подобна тенденция се наблюдава и в САЩ.

 

Така че нарастващото икономическо господство на Лондон в икономиката на Обединеното кралство е просто особено краен пример на западния феномен. Ако Джонсън е прав, че Великобритания се нуждае от "вдигане на нивото", тогава това важи за почти всяка друга зряла икономика. Това означава, че трябва да очакваме политиците в другите държави да постигнат електорален успех, като повторят стратегията на Джонсън. От гледна точка на политиките неговият успех или провал в изравняването на регионите ще бъдат следени в Европа поне толкова отблизо, колкото и в Обединеното кралство. В противен случай той би направил добре, ако проучи опита на други страни за това какво работи и какво не.