След убийството на Хаменей: Путин се притеснява за собствената си сигурност

През последните седмици мобилният интернет в Русия е силно ограничен. Намаля и скоростта на кабелната връзка. Тази засилене интернет цензура навярно е в резултат от усилията на САЩ и Израел за убийство на висши ирански служители, които породиха опасения в Москва, че сигурността на собствените ѝ лидери също може да бъде компрометирана, пише Kyiv Independent.

Официалната причина за спирането на интернет е свързана с украински атаки с дронове срещу Русия. Експерти, с които се консултира Kyiv Independent, обаче смятат, че засилването на интернет цензурата е част от усилията на Кремъл да поеме пълен контрол над онлайн пространството, нещо, за което режимът се подготвя от началото на войната срещу Украйна.

Иран, съюзник на Кремъл, осъществи почти пълно спиране на интернет през януари, за да потуши уличните протести, убивайки хиляди и смазвайки въстанието.

"Руският режим отлично разбира - също така се учи от опита на своите съюзници - че предотвратяването на всякакви масови протести и/или потушаването им изисква строг контрол", обяснява пред Kyiv Independent Рихор Нижникау, експерт по Русия във Финландския институт за международни отношения. "Сега тези развития в Москва, както и в други региони, ни дават поглед към нова реалност, която Путин изгражда за Русия: нова инфраструктура, която позволява на режима да вижда "всичко" онлайн, да контролира какво може да прави всеки човек, проактивно да идентифицира заплахи и, най-важното, да прекъсва достъпа до интернет по всяко време."

От май 2025 г. насам Русия се сблъсква с чести прекъсвания на фиксирания и мобилния интернет в цялата страна. Но на 5 март руското правителство отиде по-далеч, като прекъсна мобилния интернет и обществения Wi-Fi в Москва.

Прекъсванията продължават оттогава.

На 15 март властите започнаха да прекъсват мобилния интернет в Московска област. Руската информационна агенция РБК съобщи, позовавайки се на свои източници, че прекъсванията са причинени от тестване на така наречените "бели списъци" - списъци с одобрени от правителството уебсайтове, до които може да се осъществи достъп по време на прекъсвания на интернет.

"От началото на март властите започнаха да въвеждат "бели списъци" в Москва за първи път, но по много хаотичен начин", казва Леонид Юлдашев от eQualitie, канадска ИТ компания, която разработва инструменти за заобикаляне на цензурата, пред Kyiv Independent. "Те отбелязват дали могат да ги активират за конкретен адрес, за конкретен квартал, за конкретна улица и какви биха били страничните щети."

Telegram - забранен, правителствено приложение - задължително

Спирането на интернет последва усилията на Русия да се справи със западните приложения за съобщения. През август 2025 г. руският регулатор на телекомуникациите започна да блокира обаждания на платформите Telegram и WhatsApp, въпреки че текстовите съобщения останаха достъпни.

Блокирането съвпадна с усилията на руското правителство да въведе вътрешна алтернатива - приложението за съобщения Max. След това инсталирането на приложението Max стана задължително на всички нови електронни устройства. Но това породи опасения, че то ще бъде използвано за наблюдение от руските разузнавателни агенции.

Приложението, контролирано от правителството, събира и съхранява потребителски метаданни - като IP адреси, списъци с контакти и регистрационни файлове за активност - и политиката му за поверителност позволява тази информация да се споделя с трети страни, включително правителствени агенции.

През февруари 2026 г. руските власти започнаха да блокират Telegram напълно. Руският вестник "Комерсант" съобщи на 17 март, че около 80% от заявките към домейни на Telegram са средно неуспешни в Русия, а в някои региони цифрата е достигнала 90%. На 10 март говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обвини украинските атаки за прекъсванията на интернет.

"Всичко това вероятно е свързано с основната нужда от гарантиране на сигурността", каза той. "Но проблемите, които това повдига за бизнеса, със сигурност са въпрос, който изисква допълнителен анализ.

Тоталитаризъм по време на война 

Анализаторите отхвърлиха официалната причина, че украинските атаки с дронове са основната причина за спирането на операциите, но ги свързаха с общата атмосфера на тоталитаризъм по време на война.

"Това е обща инициатива за ограничаване на всички форми на комуникация и достъп до независима информация и за установяване на контрол върху всяка комуникация", на мнение е руският колумнист Сергей Пархоменко. "Всяка комуникация е опасна за тоталитарен режим по време на война."

Нижников заявява, че "тези скорошни мерки не се отнасят до дронове или противовъздушна отбрана: виждаме, че (украинските - не) дронове всъщност не са засегнати, дори ако GPS и мобилният интернет са дефектни".

"Става въпрос за собствената сигурност на режима на Путин, който вижда всичко, което не е под негов контрол, като непосредствена заплаха", допълва той пред Kyiv Independent. "В този смисъл Путин е воден от дългосрочните си страхове от смяна на режима чрез масова мобилизация и протести."

Друг руски анализатор заявява, че цензурата се вписва "логиката на саморазвитието на авторитарен режим, който, в стремежа си към пълен оруелски контрол, се изражда в полутоталитарен". Той е пожелал анонимност поради страх от репресии.

Връзки с протестите и войната в Иран

Анализатори, цитирани от Kyiv Independent - включително Пархоменко и Юлдашев - също смятат, че новата вълна на цензура от Кремъл е свързана с усилията на Израел и САЩ да проследят и убият множество високопоставени ирански служители, което би включвало достъп до електронни устройства, навигационни приложения и видеокамери.

Най-важното е, че върховният лидер Али Хаменей беше убит на 28 февруари, а Али Лариджани, секретарят на иранския съвет за сигурност и очевидно фактически лидер на страната, беше убит на 17 март.

"Една теория е, че Путин лично се е страхувал заради използването на интернет и инфраструктурата за наблюдение в Иран от израелските разузнавателни агенции, които успяха да геолокират аятолах Хаменей и да го убият", казва Юлдашев.

Русия може също да е била вдъхновена от почти пълното национално спиране на интернет в Иран по време на антиправителствените протести през януари и по време на продължаващата война със САЩ и Израел, допълва той.

"Те видяха колко добре Иран успя да приложи тези "бели списъци", където само проправителствените канали на Telegram имаха реален достъп до глобалния интернет", казва още експертът.