Папа Лъв XIV не прави демонстрации на американската си идентичност

Новият папа носи със себе си надежда за обновление и по-широко отваряне на Римокатолическата църква към съвременния свят. Папа Франциск се стремеше да разчупи рамките на капсулирана и затворена институция.

"Той се опита да отвори църквата, да разчупи някои стигми, които бяха свързани с нея и въобще с римокатолицизма. Фокусът се измести върху онези глобални, огромни проблеми, с които се сблъсква светът в днешно време. И това, разбира се, е свързано с екологията, със социалната несправедливост. Църквата вижда в това своето призвание", каза богословът Иван Йовчев в студиото на "Денят ON AIR".

Беше поставен и въпросът дали изборът му е политически мотивиран.

"Да, може да се каже, че можем да търсим някакъв политически мотив. Това се случва за първи път, поне в историята на Римокатолическата църква – да бъде избран представител от англосаксонския свят. Това е, може би, вторият папа след Адриан IV, който не е италианец. Искам само да отбележа, че голяма част от кардиналите, които го избраха, са ръкоположени по времето на папа Франциск", посочи Йовчев пред Bulgaria ON AIR.

Това поражда спекулации за евентуална намеса от геополитически сили, включително твърдения за влияние от страна на Доналд Тръмп. Но е видимо, че новият папа избягва демонстрации на американска идентичност, включително чрез избора си на език при първите си изказвания.

Макар въпросът за обединение между православието и католицизма отново да е повдигнат, той изглежда далечен и сложен.

"Това е много тежка тема. Когато политиката е най-разединена, се търси този инструмент – църковният. Но има ли в момента такава политическа нагласа? Трудно би могло да се стигне до църковно обединение. Светът е толкова разединен, че не виждам как и църквата би могла, при положение че чисто исторически има натрупани толкова много различия", коментира Йовчев.