Внасяме ударно чужденци, за пет месеца над 24 000

24 279 граждани на държави извън ЕС са влезли в България в първите пет месеца на годината, за да работят. Тази година очевидно отново ще бъде рекордна за внос на работна ръка, тъй като този брой представлява 70% от допуснатите да работят у нас през цялата 2024 г. (34 720 души). Това става ясно от отговор на социалния министър Борислав Гуцанов на парламентарен въпрос от депутата на ПП-ДБ Любен Иванов.

11 955 чужденци са влезли у нас за сезонна заетост до 90 дни във връзка с летния туристически сезон. Най-много работници все още идват от Узбекистан - 5696 души, като те са основно сезонни работници, строителни работници, нискоквалифицирани работници в преработващата промишленост и търговията. На второ място остава Турция, с 4380 работници.

Това обаче са преобладаващо командировани специалисти, инженерно-технически персонал, средни технически специалисти, които работят в строителството. Киргизката република е на трето място с 3120 работници у нас, които са сезонни работници и наети в преработващата промишленост.

Непалците, дошли от началото на годината, са 2272 души, като те работят в туризма, селското стопанство и преработващата промишленост. Следват ги индийците, които са 1508 души. При тях интересното е, че се открояват със заетост в транспорта и ИТ сектора. От Бангладеш имаме 1350 работници, които също работят като сезонни и общи работници. Индонезийците са 895 души, като за тях в справката е посочено, че са сезонни работници.

Руснаците все още използват процедурата за достъп до европейския пазар на труда за високоспециализирани кадри - т.нар. синя карта. Със синя карта има незначителен брой чужденци у нас - 430, като руснаците са 177, турските граждани - 48, украинските - 27. По тази линия у нас работят и 26 граждани на Индия, 21 - от Куба, също 21 от Беларус, 17 души от Египет и 15 от Южна Корея.

Въпреки увеличения брой на разрешенията, броят на работниците, идващи от страни извън ЕС, все още е ограничен и концентриран в няколко икономически сектори - хотелиерство и ресторантьорство, строителство, преработваща промишленост, ИКТ, транспорт, селско стопанство, посочва министър Гуцанов в отговора си. Той отбелязва, че през последните години непрекъснато се правят облекчения в процедурите. Въпреки тези облекчения обаче фирмите, които работят с чуждестранна работна ръка, се оплакват от абсурдно тежка бюрокрация, дори и при най-леката процедура - за сезонна заетост до 90 дни.

Сред актуалните проблеми са разминаващи се срокове на визите и разрешенията за работа, стана ясно от репортаж на БНР вчера. Станислав Иванов, собственик на заведение в бургаския кв. "Сарафово" разказа каква бумащина трябва да отметне за своите работници от Узбекистан. Те са дошли преди два месеца и според визите им могат да пребивават в страната до 15 август.

Работната им виза обаче, по-известна като виза С4, изтича на 14 юли. Затова месец по-рано работодателят трябва да попълни около 10 документа и да отиде в миграционната служба, за да ги подаде за удължаване на разрешението за пребиваване. Оттам му държат сметка защо кандидатства два месеца преди края на срока, което той трябва да обяснява писмено. Иванов призовава за синхронизация между двата срока, защото стотици работодатели са изправени пред този проблем.

В момента Агенцията по заетостта издава разрешение за 3 месеца. Ние сме длъжни един месец по-рано да подадем документи за удължаване на срока, уточнява адвокат Пламен Дотов, който има частна фирма в помощ на работодателите. "Отиваме един месец преди изтичането на този срок. От "Миграция" изискват обяснение защо по-рано подаваме документи за удължаване. Искат обяснение! Трябва тези срокове да се уеднаквят. Не може всеки да гледа от своята губерния", коментира адвокат Дотов. /Сега