Цените на имотите в България продължават да растат с бързи темпове

Цените на недвижимите имоти в България продължават да растат с бързи темпове – тенденция, която буди едновременно надежда и притеснение сред купувачи, продавачи и анализатори. Въпреки че страната все още се намира извън еврозоната, факторите, които движат пазара у нас, са независими от приемане на еврото, това коментира Ирена Перфанова, член на борда на директорите на Европейската асоциация на професионалистите по недвижими имоти (CEPI), в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков. 

„Споделям оценката, че леко стръмно се качват нагоре цените, което не е много добре. В каквито и да е обстановка, ситуация, време и държава – стръмното качване на цените е рисково. Но явно обстоятелствата предразполагат това качване, защото, за да тръгнат цените в обратната посока, трябва да има някакви неудобства на пазара, а ние сме си създали голям комфорт в момента.“

Около бъдещото членство в еврозоната се създава излишна психоза, която не е обоснована и прави този стръмен ръст – още по-стръмен.

Въпреки очакванията, че членството в еврозоната може да катализира поскъпването на имотите, събеседникът смята, че реалният натиск върху цените произтича от вътрешни фактори като: ниските лихви по ипотечните кредити, големия обем спестявания, които трябва да се паркират някъде и инфлационните процеси, които карат хората да инвестират парите си, за да не се обезценят.

„В България ние нямаме чак толкова голям процент социално слаби хора, които да не могат да достъпят жилищата. Статистика на Eurostat за 2022/2023  показва, че 82,3% от населението на България е имотно население (което означава, че живее в собствен имот). В Румъния, Словакия и Хърватия са малко по-високи процентите, но почти всички останали държави слизат на по-ниски нива.“

Исторически погледнато, всички държави, които са преминали към еврото, са се сблъскали със скок в цените на недвижимите имоти. Но времето и начинът на влизане, както и наличието или липсата на валутен борд, играят ключова роля в интензитета на този процес. България е в уникална позиция със стабилен валутен борд, ниски лихвени проценти, растящи доходи и значителни обеми от спестявания, които търсят алтернатива на обезценяващите се банкови депозити.

Според повечето прогнози, ръстът на цените ще продължи поне до 2026 г. Няма индикации за сериозен спад или „балон“, който да се спука.

Столицата остава лидер по ръст на цените. Само за миналата година увеличението е било 16%, а през първата половина на настоящата година вече се отчита ръст от над 10%. Средната цена в София варира между 2000 и 2500 евро на квадратен метър. В южните квартали като Лозенец, цените вече надвишават 4000 евро, докато в по-отдалечените райони като Люлин и Обеля все още се намират имоти под 2000 евро на квадрат.

Панелните жилища също не отстъпват  – използваемата площ ги прави все още предпочитани от купувачите.

Пазарът не се развива само в столицата. Варна и Пловдив следват тенденциите с умерен ръст, докато Бургас и Русе показват значително увеличение. Като Русе отчита най-високия ръст в страната за миналата година.

Средно за страната увеличението на цените за последната година е около 15%, сподели Перфанова.

Пазарът на ваканционни имоти остава активен, като основни купувачи са българите.

Въпреки позитивните сигнали, пазарът не е напълно зрял. Регулацията е слаба – голяма част от сделките у нас не минават през агенции, а и само малък процент от агенциите членуват в професионални сдружения. Това създава несигурност и затруднява въвеждането на единни стандарти.

Темата за данъчно облагане на празните жилища също набира популярност, като възможен механизъм за регулиране на пазара и стимулиране на достъпността. В страни като Нидерландия вече се прилагат подобни мерки заради дефицита на достъпни имоти.

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria