Ще намалеят ли катастрофите с промените в Закона за движение по пътищата, които парламентът прие на първо четене?
"Поведението на човека не се променя само през наказание, а и през възпитание. Глобата е външен стимул, който очакваме да повлияе поведението на пътя. Има ефект, но сравнително краткосрочен. Трябва да работим с вътрешната мотивация на хората. Тя идва през работа с човека", коментира в "България сутрин" доц. д-р Зорница Тоткова - психолог от Института за изследване на населението и човека към БАН.
В промените в закона тя не вижда така важната последваща работа с водачите. Според психолога се нуждаем от задължителни национални рехабилитационни програми.
По думите на доц. д-р Тоткова се работи чрез подход, който търси бързи решения, без те да са основани на задълбочено научно проучване.
Психологът подчерта, че глобите и наказанията не са достатъчни, трябва да има възпитателен елемент в семейството, училището и напред във времето чрез програми за рехабилитация.
"Става дума за живота на хората. Глоби, камери, тол камери, общини... Добре е, че повече камери ще контролират. Тази активна дискусия дано достигне до по-голяма част от хората - че те трябва да променят своето отношение по пътищата", каза на свой ред експертът по пътна безопасност Алекси Кесяков пред Bulgaria ON AIR.
Не са глобите това, което стряска хората
"Притеснява ни, че хората губят живот. Самостоятелно тези текстове няма да постигнат необходимия ефект, ако не се разискват и не влязат в селската кръчма и в семействата. Вгледали сме се в наказанията, в шофьорите, в пешеходците - държавата я няма никъде от раждането до 18 години. До 18 години какво знаят, на какво са ги научили? Не може да се учи в часа на класния, това е отбиване на номера. Трябва да изведат проблема с възпитанието на хората", на мнение е Кесяков.
По думите му всички сме участници в движението и нашият живот е застрашен, ако не познаваме правилата и не се пазим. Кесяков обърна специално внимание на самоконтрола и самодисциплината.
Експертът отбеляза, че при курсовете за подготовка на водачи човек влиза и излиза без никаква промяна в манталитета, но с шофьорска книжка в ръка.
"Влиза идиот в учебната форма и излиза идиот с книжка", алармира Кесяков.
Доц. д-р Тоткова посочи, че в нашето общество опасното поведение на пътя не се припознава като нещо изключително опасно.
"Ако аз знам, че вероятността да бъда наказана е много голяма, ще си правя добре сметката как шофирам. Няма значение размерът на наказанието. Какво се случва със системните нарушители и тези с отнети права да шофират, как те се връщат на пътя? Много тежки нарушения на пътя остават недостатъчно наказани или ненаказани", обясни психологът.
Контролът не може да замени самоконтрола
Кесяков изтъкна, че скоростта е основният показател на движението и че това е най-масовото нарушение.
"Средната скорост я извадихме като нещо кой знае какво, а тя е световна практиката. Де факто тя контролира максималната скорост, няма нищо особено. В много държави намаляват наказанието, ако провинилият се отиде на рехабилитационен курс", коментира той.
Доц. д-р Тоткова поясни, че в тези програми се работи с поведението на човека и неговите нагласи. В Германия от 50-те години се работи чрез рехабилитация с опасните хора, за да се промени тяхната нагласа, даде пример тя.
Според психолога, младите водачи у нас не се обучават адекватно и въобще не осъзнават степента на риск.