Продажбите на държавните имоти няма да успеят да запълнят дупките в хазната

Нови искри в триъгълника на властта около скандалния списък с 4400 държавни имота.

"Ветото е политически акт, с който президентът излага определени съображения, които видяхме в мотивите. Въпросът е, че не можем да поставяме под общ знаменател всички имоти. Най-важният въпрос е тази продажба да бъде извършена прозрачно, очевидно е че има недоверие към процедурите през годините. Съмнението ще остане и в обществото, и в опозиционните партии", коментира политолога доц. Милен Любенов в студиото на "Денят ON AIR".

Той е убеден, че скандалът е в контекста на противопоставянето между президента и изпълнителната власт и подготовка за създаване на политическа партия.

"Става дума за интереси, свързани с определени кръгове от управляващото мнозинство, тези имоти могат да попаднат в определени лица и фирми, свързани с управляващите, а как след това ще се стопанисват е отделен въпрос", каза доц. Любенов.

Политологът е категоричен, че държавата не е добър стопанин на тези имоти и ако биха били в частни ръце, вероятно ще се управляват по-добре. 

Журналистът Людмил Илиев подчерта в ефира на Bulgaria ON AIR, че е имало много силна реакция от опозиционните сили за държавните имоти, особено от ПП-ДБ. А президентът е усетил, че темата набира политически потенциал.

"Ние сме виждали проблематични сделки с държавни имоти, държавни такива, далеч по-скандални от този списък с 4400 имота. Държавата не е добър стопанин на подобни имоти и трябва да се търсят варианти да се освобождава от това, за което не може да се грижи", призова журналистът.

Илиев не очаква продажбите на държавните имоти да успеят да запълнят дупките в хазната. 

"На българската икономика ѝ предстоят тежки времена и отсега виждаме популистки методи тези тежки времена да се приписват на еврото. 
През есента очаквам прояви, свързани с акциите на прокуратурата и КПКОНПИ, с опитите на националистическите партии да организират съпротива срещу правителството. Ще останат в ограничени мащаби както досега. До голяма протестна вълна би довело влошаване на социално икономическата ситуация в страната", убеден е журналистът.

Както и в това, че управляващите отсега се опитват да парират възможността за такива мащабни протести.  

Доц. Любенов е на мнение, че социалното напрежение може да ескалира и във връзка с мандата на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов: "Всички очакват решението на КС дали Сарафов може отново да се кандидатира за главен прокурор. Ако опитите от страна на управляващото мнозинство продължат, това може да доведе до сериозна протестна вълна, каквато видяхме през 2020 г., съчетана с другите недоволства, които виждаме, че могат да доведат до по-мащабни протести в края на тази и началото на следващата година".