Кой и защо посява съмненията в демокрацията?

Дни, след като отбелязахме 10 ноември, ще говорим за демокрацията. Или по-точно за заплахите пред демокрацията днес. Едва ли някой е предполагал, че 36 години след падането на комунистическия режим в България, темата ще е по-актуална от всякога. Защо общественото разделение, недоверието в институциите, съмненията в правосъдната система и отчайващият отказ от ангажиране с изборния процес и политиката, носят рискове за гражданското общество и демократичния път на страната?

Но България не е изолирана от останалия свят. Недемократични наративи наблюдаваме в други европейски държави, в САЩ, а и не само. Кой и защо посява съмненията в демокрацията и кой се възползва от това? Има ли място за страх от по-голямо нарастване на авторитарни амбиции? Гост по темата е социологът и основател на агенция „Маркет Линкс“ Добромир Живков, който се занимава и с изследването на демократичните процеси...

Социологът Добромир Живков заяви, че у нас демокрацията никога не е била в стабилно състояние, но през последните години се наблюдава сериозно влошаване на ключови нейни елементи - разделението на властите, независимостта на институциите и свободата на медиите.

По думите му още от началото на 2000-те години България е изоставила модела на партийно лидерство, основан на вътрешна демокрация и колективна отговорност.

"Този модел се промени с идването на господин Борисов и на ГЕРБ, която очевидно не беше такъв тип партия - тя беше лидерска партия. В България настъпи промяна - концентрация на властта в ръцете на премиера, в изпълнителната власт. И оттам започна този много по-ясно видим процес. Оттогава разделението на властите започна да страда", коментира Живков в студиото на "Директно" в рубриката "Гласът на фактите" по  Bulgaria ON AIR.

Зависими институции и културата на "нашите хора"

Той смята, че през годините системните слабости в съдебната власт, липсата на ефективна отговорност за злоупотреби и все по-зависимите регулаторни органи са довели до разпад на доверието в държавността.

Според него днес в България е дълбоко вкоренена културата на "нашите хора" - стремежът всеки управляващ да назначава свои лоялни кадри на всички нива в институциите, което унищожава принципа на независимост.

"Крайният резултат е не просто загуба на доверие в определени институции, а загуба на доверие като цяло в държавността. Апатия, която води до масов отказ от упражняването на основното право и отговорност - гражданската, именно да гласуваме", каза Живков пред Bulgaria ON AIR.

Икономика на зависимостта

Той обръща внимание и на икономическите механизми, чрез които властта се стреми да поддържа подкрепа - например увеличаването на заплатите в държавния сектор не като реформа, а като средство за купуване на политическо одобрение.

Според него това е опасна тенденция, защото превръща държавната администрация в инструмент на властта, вместо в неин коректив.

Разделено общество и геополитически разлом

Живков е категоричен, че разочарованието от демокрацията води до две противоположни, но еднакво тревожни реакции - част от обществото се радикализира в посока на активна борба за възстановяване на демократичните устои, докато друга част се насочва към антидемократични и националистически идеи.

Сериозно предизвикателство според него представлява и разломът "изток-запад", който се засили след началото на войната в Украйна.

"Това фактически допълнително задълбочи разделението. Внесе един нов, много сериозен разлом в обществото. На изток имаме Русия, която вече е диктатура - превърнала се от демокрация с недостатъци в диктатура благодарение на изключително корумпирано и олигархично управление", заяви Живков.