МП предлага реформа на механизма за разследване на главния прокурор

Министерството на правосъдието (МП) публикува за обществено обсъждане пакет от законодателни промени, целящ ефективен и работещ механизъм за разследване на главния прокурор. 

С него се въвежда и задължителен съдебен контрол и върху прекратяването или спирането на наказателните производства за редица корупционни престъпления, извършени от лица на висши публични позиции.

Промените са продиктувани от спешната необходимост за предприемане на действия за изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“, където са предвидени изменения в правната рамка, свързани с гарантиране на ефективността на наказателния процес. Проектът е консултиран с ЕК, като отговарящ на изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост

Целта на предлаганите изменения е въвеждане на ефективен институционален контрол върху действия на ad hoc прокурора, който разследва главния прокурор или неговите заместници, какъвто до момента на практика липсва.

Законопроектът не създава нов механизъм, а прави вече съществуващия приложим, като отстранява законодателни празноти и въвежда реални гаранции за контрол.

В мотивите изрично се посочва, че е налице „нетърпимо положение на празнота в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)“, включително поради препращане към несъществуваща разпоредба, което на практика блокира функционирането на механизма.

С изменения в Закона за съдебната власт се предвижда контролът да се осъществява от съдия от наказателната колегия на Върховния касационен съд (контролиращ прокурор), който се определя на случаен принцип от списък, одобрен от Общото събрание на наказателната колегия. Списъкът следва да включва съдии с най-висок ранг и опит в наказателното правораздаване.

Правомощията на контролиращия прокурор включват преглед върху действията и актовете на разследващия прокурор, издаване на задължителни указания, осъществяване на преценка за законосъобразност и обоснованост на процесуалните действия, евентуално възобновяване на производството при наличие на нови обстоятелства.

Контролиращият прокурор ще се определя още при образуване на производството, като по този начин не се допуска период, в който действията на разследващия прокурор да остават без надзор.

Предвиден е и задължителен съдебен контрол върху постановленията за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор.

Задължителен съдебен контрол се въвежда и върху прекратяването или спирането на наказателните производства за редица корупционни престъпления, извършени от лица на висши публични позиции.

Новата уредба предлага задължително да бъде сезиран съдът, като контролът ще обхваща както законосъобразността, така и обосноваността. Отпада зависимостта от подаване на жалба от заинтересовано лице, което да инициира съдебен контрол.

В мотивите е подчертано, че в сега действащото законодателство при липса на заинтересовано лице, което да инициира съдебен контрол върху постановления на прокурора, на практика се стига до възпрепятстване по-нататъшното развитие на процеса.