България остава на дъното в ЕС по заплати

Деветнадесет години след присъединяването на България към Европейския съюз страната продължава да е сред последните в класациите по размер на работните заплати. Темата беше коментирана в обзорното месечно предаване "Големите последици" от синдикалистите Виолета Иванова от КНСБ и Йоанис Партениотис от КТ "Подкрепа".

Ръст има, но усещането за недостиг остава

През последните години заплатите у нас растат с двуцифрен темп - между 12 и 15%, но тръгват от много ниска база. В същото време инфлацията продължава да натиска домакинските бюджети, което води до реален спад на покупателната способност. Затова и усещането на голяма част от работещите е, че доходите им не стигат, коментира зам.-директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Виолета Иванова пред Bulgaria ON AIR.

"Един голям процент от българския народ все още не може да покрие необходимите средства за издръжка на живот. Това се дължи на факта, че през последните години цените продължават да нарастват. Последното ни изследване показва, че 58% от българските работещи не могат да достигнат до необходимите средства за издръжка на живот - това е около 1,5 млн. работещи. При необходими средства за издръжка 818 евро, а заплата за издръжка 1054 евро", отчете Иванова.

Сивата икономика свива реалната картина на доходите

Вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Йоанис Партениотис посочи, че промяна може да има само ако работодатели, синдикати и политици започнат да работят в една посока за бъдещето на страната.

"Трябва да променим тази тенденция и това може да стане само и единствено, когато работодатели, синдикати и политици започнем да гледаме в една посока за бъдещето на тая държава", заяви той.

По думите му един от основните проблеми остава високият дял на сивата икономика в определени сектори. Според Партениотис това изкривява официалната представа за реалните доходи на хората.

"Слушаме години наред, че "сивата икономика" не мърда - тя е от порядъка на 25-30%. Тези сектори са земеделието, търговията, туризма и в някаква степен това е строителството. В останалите икономически сектори може би по различни обективни причини "сивият сектор" не е застъпен до такава степен. Именно този сектор води до намаляване на възможностите и на официалното виждане какви са реалните доходи на хората. Те биват осигурявани на ниски възнаграждения, около минималната работна заплата, а останалото се получава в плик", посочи синдикалистът.