Трябва ни производство, за да тръгнат цените на храните надолу

Очаква се парламентът да гласува окончателно тази седмица мерките срещу необоснованото повишаване на цените на стоки и услуги. Промените бяха изготвени по спешност от управляващото мнозинство. 

"Не сме особено вярващи в регулация на цени под държавен натиск. Има много примери в Европа. Можем да си спомним какво се случи през 2023 г. в Унгария, когато правителството въведе таван на цени на хранителни продукти. Тогава в края на годината Унгария финишира като държавата с най-висока инфлация в ЕС", коментира Аксиния Баева от Българската ритейл асоциация (БРА) в "България сутрин".

Според нея, ако направим същото, няма как да очакваме по-различно развитие на ситуацията.

"Трябва да има отговорност към потребителя. Трябва да има политики, които да сочат към това уязвимите да бъдат защитени. Трябва да се търси устойчиво решение, а знаем, че пазарът не трябва да бъде деформиран. Държавният контрол винаги води до дефицити, до деформиране на пазарните механизми. Висока конкуренция - висока производителност, това е нещото, което ще доведе до стабилизиране на цените", каза Баева пред Bulgaria ON AIR.

Тя подчерта, че има неясни дефиниции като справедлива цена, необосновано висока надценка.

"Със закон може да се дефинира крайна цена, но със закон себестойност не може да се регулира. Има обективни фактори, които водят до разлика в цените. Високата цена по дефиниция на някой не трябва да се приема автоматично за висок марж", настоя представителят на БРА.

Баева уточни, че продажбите в бройки продължават да не следват продажбите в сума. Тя отчете ръстове, които са "по-скоро инфлационни". 

"Има много силна промяна в потребителското поведение и в търсенето на пазара. От една страна са евтините стоки, от друга страна има нагласа повече към преживяване, към пътуване. Има пренасочване към бюджети, ние, като търговци, го усещаме", коментира тя.

"Хубаво е мерките да бъдат последователни. Притесняваме се, че няма да бъдат такива. Когато има натиск в маржа, по-малки и средни предприятия са заплашени от фалити. На нас ни трябва повече производство, за да тръгнат цените на храните надолу", изтъкна още Баева.

Няма дългосрочна полза от свиване на маржа, категорична е тя: "Трябва да има достъпни цени, но трябва да има изгода за бизнеса, за държавата".

"Прогнозата за година напред - бизнесът казва, че ще има близо 300 000 свободни места, а ние в момента в България имаме около 100 000 безработни, т.е. и утре да ги назначим, не решаваме проблема. Проблемът отдавна не е в нивото на заплащане. Ние сме в абсолютна административна блокада. Искаме в рамките на 30 дни някой да ни отговаря на документите", обясни Баева.

Според нея изкуственият интелект (AI) помага.