Парадокси: Раждаме най-много в ЕС, но се топим най-бързо, работим най-много, но сме бедни

Парадоксално, но факт - най-много деца се раждат в България, в сравнение с други страни от Европейския съюз. Страната ни обаче се стопява най-бързо от всички. И освен това - безработицата у нас намалява с едни от най-добрите темпове в Съюза, но българите продължават да са най-застрашени от бедност и социално изключване.

България остава най-евтината държава за живот в Европейския съюз, но същевременно е и с най-нисък жизнен стандарт

Европейската статистическа служба представя ежегодната си панорама на Европейския съюз чрез десетки показатели за хората, икономиката, бизнеса, околната среда и развитието на държавите членки. Зад сухите цифри обаче ясно се откроява една държава, която продължава да живее в постоянен контраст.

България едновременно демонстрира устойчивост на пазара на труда, подобрява доходите и минималната работна заплата и остава една от най-евтините икономики в Европа. В същото време страната продължава да държи първите места по бедност, социално неравенство, демографски срив и нисък жизнен стандарт.

Нито една друга държава в Европейския съюз не съчетава толкова много крайности в една обща картина. Именно затова България се превръща в един от най-интересните примери в новото издание на Евростат - пример за държава, която постепенно догонва Европа по икономически показатели, но продължава сериозно да изостава по качеството на живота.

Най-големият парадокс започва още с демографията

Според Евростат България е страната с най-висок коефициент на плодовитост в Европейския съюз - средно 1,72 деца на жена, докато средното равнище за ЕС е едва 1,34. След България се нареждат Франция и Унгария, а най-ниски стойности отчитат Малта, Испания и Литва. За първи път от години България е едноличен лидер по този показател, който измерва реалния брой деца, които една жена би родила през живота си.

На пръв поглед това изглежда като добра новина за страната. Само че тя не успява да компенсира останалите демографски процеси.

Всъщност България остава държавата с най-бързо намаляващо население в целия Европейски съюз. За периода 2015-2025 г. населението на страната се е свило с 8,4%, което е най-големият спад сред всички държави членки. Докато в повечето западноевропейски страни населението расте благодарение на миграцията, България продължава да губи хора едновременно заради отрицателния естествен прираст и емиграцията.

Тази комбинация поставя страната в изключително неблагоприятна ситуация. Макар българските семейства средно да имат повече деца от останалите европейци, броят на жените в детеродна възраст намалява всяка година, населението застарява, а смъртността остава сред най-високите в Европа.

Така България се оказва в необичайна позиция - лидер по раждаемост и едновременно лидер по обезлюдяване.

Картината се допълва и от друг тревожен показател

Средната очаквана продължителност на живота в България достига 75,8 години, което остава най-ниската стойност в Европейския съюз. Разликата със средното европейско равнище е повече от пет години. Докато в Испания, Италия и Малта хората живеят средно над 84 години, българите продължават да бъдат на дъното на европейската класация.

Евростат отчита известно възстановяване след пандемията от COVID-19, но България все още не успява да навакса изоставането си. Високата смъртност, застаряването на населението, хроничните заболявания и регионалните различия в достъпа до здравеопазване продължават да тежат върху този показател.

В резултат България се оформя като една от най-бързо застаряващите държави в Европа - тенденция, която ще оказва все по-силен натиск върху пазара на труда, пенсионната система и здравеопазването през следващите десетилетия.

За разлика от демографската картина, пазарът на труда показва значително по-положителна тенденция

През 2025 г. заетостта в Европейския съюз достига рекордните 76,1% от населението на възраст между 20 и 64 години. Това е най-високото равнище, измервано досега от Евростат.

България вече се намира близо до европейската среда и продължава постепенно да намалява дистанцията със западноевропейските държави. Водещи остават Малта, Нидерландия, Чехия, Швеция и Естония, където повече от четири от всеки пет души в активна възраст работят.

Още по-показателна е динамиката при безработицата.

Средното равнище на безработица в ЕС през 2025 г. е 6%, като най-ниски стойности отчитат Чехия, Полша и Малта, а най-високи - Испания, Финландия и Гърция.

България не е сред страните с най-ниска безработица, но попада сред държавите с най-голямо подобрение през последната година.

Според Евростат безработицата у нас е намаляла с 0,7 процентни пункта спрямо предходната година - едно от трите най-големи подобрения в Европейския съюз. По-добър резултат отчита единствено Гърция, където спадът достига 1,2 пункта, а Испания е непосредствено пред България с намаление от 0,9 пункта, пишат от БГНЕС.

Това означава, че българският пазар на труда продължава да демонстрира устойчивост въпреки забавянето на европейската икономика.

Причините са няколко - хроничният недостиг на работна сила, рекордно ниският брой свободни безработни, силното търсене на кадри в индустрията, строителството и услугите, както и постепенното увеличение на заплатите.

Именно тук се появява един от най-интересните парадокси.

Докато Европа все повече се тревожи от недостига на работници, България вече изпитва същия проблем, но по съвсем различна причина - не защото икономиката расте изключително бързо, а защото населението намалява. Все по-малко хора влизат на пазара на труда, което естествено свива безработицата, но едновременно поставя бизнеса пред сериозен кадрови дефицит.