КНСБ: Минималната заплата трябва да се вдигне с 45%

Икономистът КНСБ Любослав Костов коментира последните данни за второто тримесечие на годината и обобщи, че като цяло хората не живеят по-добре. От изнесените данни вчера стана ясно, че на тричленно семейство на месец са необходими около 1491 евро.

“Те губят покупателна способност. Нетният размер на минималната работна заплата е около 55-60% от необходимите средства за издръжка. Това означава, че тя трябва да бъде увеличена с 45% още сега. Няма с какво да се похвалим, нещата не стоят добре”, каза пред БНТ икономистът.

“Изглежда, че работодателите ни отнеха и последния инструмент, с който разполагахме, за да договаряме по-адекватен механизъм. Формулата, която се обсъждаше, трябваше да надгради действащия механизъм, а не да го отменя. Ако аз съм работодател и нямам текст, по който да преговарям, защо изобщо да сядам на масата за преговори?“, попита той.

Вето върху Кодекса на труда

Костов призова президента Илияна Йотова да наложи вето на промените в Кодекса на труда. “Капиталът победи труда и ми се иска да получим втори шанс да поправим тази грешка“.

По повод новото правителство, икономистът отправи критики, защото е дошло със заявка да се определя като център-ляво, но е посегнало на минималната работна заплата.

“Не мога да си го обясня. Затова моля президента Йотова, която най-малкото е социалист и синдикалист - ние също сме леви хора“, допълни Костов.

Икономистът на КНСБ отправи и още една критика към кабинета “Радев” - опитите да овладее инфлацията и високите цени не са дали резултат и каза, че затова е необходим ускорен ръст на доходите, който да наваксва и изпреварва поскъпването, успоредно с промяна в начина на ценообразуване.

Работещите бедни

Костов каза още, че в момента 13% от работещите българи са работещи бедни, което поставя страната ни на предпоследно място в Европейския съюз по този показател.

По думите му, ако единственото, което правим, е да компенсираме доходите с ръста на инфлацията, след 80 години отново ще бъдем на същото разстояние от Германия, на каквото сме и днес.

“Разликата между българската минимална работна заплата и най-високата минимална заплата в ЕС – тази в Люксембург – е 4,5 пъти, или около 300%. Не мога да повярвам, че има 350% разлика в производителността на труда между работниците в Германия и Люксембург и тези в България“, каза още икономистът.