Украинските удари по Крим оставят стотици хиляди без ток и вода, натискът над Кремъл расте

Сухи кранове, затворени витрини, напълно тъмни домове и жители, които лагеруват пред кметството, за да заредят устройствата си. Украинската кампания с дронове срещу електропреносната мрежа на Крим е оставила стотици хиляди хора в контролираната от Русия територия без ток в продължение на дни, пише NYT.

"Токът изгасна и не се възстанови дори за час" в продължение на 15 дни, разказа Олга, която живее със съпруга си и бебето им в северната част на Крим. "Властите са ни забравили, това се вижда ясно."

Атаката срещу енергийната инфраструктура в Крим – полуостровът в Черно море, който Русия отне от Украйна през 2014 г. – е огледален образ на много по-мащабните, продължаващи от години руски въздушни удари срещу гражданските енергийни системи на Украйна, които всяка зима оставят милиони украинци без светлина и отопление.

Ударите по електроенергийната мрежа на Крим, подобно на украинските удари срещу нефтопреработвателните заводи, които предизвикаха недостиг на гориво в Русия, имаха за цел да увеличат натиска върху Кремъл за сключване на мирно споразумение. Но руският президент Владимир Путин не е признал публично прекъсванията на електрозахранването.

Интензивната украинска кампания започна през юни

и беше насочена предимно към инфраструктурата в близост до руските военни бази в северната част на Крим, която граничи с украински територии, окупирани от Русия след пълномащабната ѝ инвазия през 2022 г. Към края на юли всички по-големи градове и села в северната част на полуострова бяха претърпели пълни прекъсвания на електрозахранването.

Но по целия полуостров се съобщава за непредвидими прекъсвания на електрозахранването, продължаващи с часове. Засегнати са всички общини, дори в туристическия южен Крим. Прекъсванията на електрозахранването са спрели работата на водните помпи, а дори и в по-малко засегнати райони като Юлта, южен курортен град, жителите казват, че течащата вода се включва само за три часа на ден.

Кримските власти не са оповестили мащаба на прекъсванията на електрозахранването, а само уверяват жителите, че работят по въпроса. Но високопоставен руски дипломат заяви пред държавната информационна агенция ТАСС, че само за една седмица украинските удари са прекъснали електрозахранването в домовете на 1,4 милиона кримчани от предвоенното население от 2,5 милиона души.

Нощното осветление в целия Крим е спаднало до по-малко от 20 процента от нормалното в началото на юли, според анализ на сателитни снимки, направен от рускоезичното информационно издание "Медуза".

Семействата се мъчат да поддържат връзка с близките си на север, където прекъсванията на тока са парализирали мобилния сигнал. Властите в курортния град Евпатория миналата седмица съобщиха, че са инсталирали обществени телефони – артефакти от друга епоха.

Вече разтревожени от сериозния недостиг на бензин, някои туристи и жители на Крим предпочетоха да напуснат полуострова по-рано това лято.

Но повечето остават. Олга, жената, която живее със съпруга си и бебето си в северната част на Крим, се е заселила в град Джанкой през 2021 г. и не смята, че е готова за още едно голямо преместване.

Джанкой за първи път потъна в мрак в края на юни, но електроснабдяването скоро беше частично възстановено. Седмица по-късно украински удари поразиха две местни електроподстанции, което доведе до 15-дневно прекъсване на тока. Във вторник жителите започнаха да получават по два часа ток на ден, но при високо напрежение, което може да бъде опасно за електроуредите.

24-годишната Олга се счита за късметлийка, защото семейството ѝ, което живее в къща, а не в апартамент, може да използва генератор. Той обаче не може да захранва хладилника, което ограничава избора на храна. Съпругът ѝ прави дълго пътуване през моста до южна Русия, за да купи по-евтин газ за него, но петчасовата работа на генератора струва около 20 долара – солидна цена за руснаците.

Дори в централната част на Крим, където прекъсванията на тока са по-леки, жп гарата е затворена. Същото важи и за много магазини, на чиито врати висят табели с надпис „няма ток“. Рафтовете в супермаркетите не са добре заредени.

Жителите на Крим споделят, че познават хора, които са загубили работата си

или са били изпратени в принудителен отпуск от спрялите производството си фабрики в северната част. Властите обещаха известна финансова компенсация на фирмите, свързани с туризма, но не са коментирали съобщенията за затворени фабрики.

Украинските власти заявяват, че нанасят удари по Крим, за да подкопаят военните възможности на Русия. Президентът Володимир Зеленски в реч миналия месец заяви, че очаква кримчаните да разберат, че Украйна не ги взема на прицел.

Крим беше трагично неподготвен за кризата. В четвъртата седмица на прекъсванията на електрозахранването местните власти все още обещаваха да оборудват всяка болница с генератор.

Русия предложи еднократно плащане от 15 000 рубли, около 190 долара, на жителите, които са останали без ток за повече от 48 часа, което обаче не би покрило разходите за закупуване и експлоатация на малък генератор.

Но извън Крим руснаците лесно биха могли да не са наясно с кризата. Държавната телевизия избягва да показва кадри от засегнатите от прекъсванията райони и настоява, че всички нужди там се задоволяват. Блогърите за лайфстайл публикуват видеоклипове с идилични кримски плажове и залези, за да противодействат на това, което отхвърлят като украинска пропаганда.

На среща, която Путин проведе с висши длъжностни лица този месец, дискусията засегна доставките на гориво за Крим, но не спомена нищо за ударите с дронове от предната нощ, които бяха потопили северната част в мрак.

Разкриването на пълния мащаб на проблема пред обществеността би означавало признаване на слабост, която Кремъл не иска обикновените руснаци да видят, заяви Иля Шепелин, изгнаник и руски журналист, който изследва телевизионната пропаганда.

Но в интернет някои кримчани изразяват недоволството си, засипвайки социалните медии на Сергей Аксьонов, назначения от Кремъл глава на Крим, с коментари, в които изразяват своето разочарование.

Алексей, мъж от южната част на Крим, се чудеше „как е възможно“ електропреносната мрежа да е толкова беззащитна и каза, че „не знае как да продължи да живее“ без работещи комуникации.