Свободата на словото и социалните мрежи: Промените в ИК разпалиха дебат

Когато държавата започне да определя какво може и какво не може да бъде публикувано в социалните мрежи по време на предизборна кампания, неизбежно възниква въпросът - къде е границата между защитата на демократичния процес и ограничаването на свободата на изразяване?

Именно този дебат предизвикаха последните предложения за промени в Изборния кодекс.

Сред обсъжданите текстове бе идеята изборните правила да се прилагат и в социалните мрежи. Предложенията не засягаха единствено страниците на медиите и официалните профили на политическите партии, а в определени случаи можеха да обхванат и съдържание, публикувано в лични профили.

Това предизвика остри реакции и опасения, че подобни разпоредби могат да разширят прекомерно обхвата на изборните ограничения. Според критиците съществува риск те да засегнат не само политическата реклама и платеното съдържание, но и правото на гражданите свободно да изразяват своите политически позиции и мнения в интернет по време на предизборната кампания.

В рубриката “Гласът на фактите” на предаването “Директно” гостува председателят на Коалицията за медийна грамотност Иглика Иванова. Тя обясни, че положителният ефект от предложенията е дебатът в  публичното пространство и развиването на една чувствителност в гражданите по отношение на свободата на изразяване.

Според Иванова съдържанието в социалните медии не е напълно нерегулирано.

"Съществува цялостно недобро разбиране, първо за разликата между социалните медии и медиите, и това е въпросът, релевантен и на този за промените в Изборния кодекс от една страна. От друга страна доскоро се говореше за медиите като Див запад", коментира експертът пред Bulgaria ON AIR.

Собствени правила

Тя отбелязва, че големите компании имат собствени правила за ползване, но имат и правила, с които се премахва много видове съдържание, отбеляза Иванова.

"За Европа и за всички държави членки актът за цифровите услуги въведе определени правила, така че по пропорционален начин да се установят механизмите, с които определени видове съдържание, създаващи риск за обществото, да бъдат регулирани. Предпазливостта на търсенето на баланс между защитата и спазването на отстояването на правата на гражданите има своето обяснение", подчерта председателят на Коалицията за медийна грамотност.

България продължава да е на едно от последните места по медийна грамотност.

"Полагат се усилия. Има видими резултати от усилията на гражданския сектор. Догонваме бурно технологично развитие", изтъкна тя.

Обществото се развива в различни посоки, отзвукът показва, че има чувствително и грамотно гражданско общество, коментира Иванова и добави, че медийната среда вече е много променена. 

Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно позициите на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт "Отворено общество - София" (ИООС).

Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.