125 години от Съединението

Днес честваме 125 години от съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).

Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885, подкрепен от българския княз Александър I.

6 септември 1885 г. е забележителна дата в историята на България. Изстрадалият ни народ отхвърля една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г. Берлинският диктат осакатява извоюваната с толкова кръв и страдание свобода.

Този абсурден и престъпен международен акт става причина за всички катаклизми на Балканите. Сръбско-българската война, въстанията в Македония и Одринска Тракия, войните през 1912 и 1913 г., въвличането на балканските държави едни срещу други в Първата световна война маркират само големите конфликти, в чиято основа са решенията на Берлинския конгрес да разпокъса един народ с хилядолетна история и култура.

Съединението определи съдбата на България за векове напред. То е подготвено от редица важни събития преди него – от Българското възраждане, от десетилетната борба за независима българска църква, от вековната борба за съхранение на език, традиции и обичаи на българите, от борбата за национално освобождение, от десетки въстания и Априлското въстание, което предшестваше Руско-турската освободителна война.

Съединението е в началото на други последвали исторически събития, като Илинденско-Преображенското въстание, обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. и Балканската война от 1912-1913 г. Всички тези събития са насочени към обединението на българите, към тяхното присъединяване към майка България.

Съединението дава урок на великите сили, на държавите, които със своето влияние, със своята военна и икономическа мощ определят хода на историческото развитие. И този урок се състои в това, че колкото и да са силни тези велики сили, те трябва да се съобразяват с малките народи, които искат своята свобода, независимост и обединение.

Защото несправедливият Берлински договор с решенията си предопределя такова развитие в нашия регион, което създаваха конфликти и се пораждаха войни. Вследствие на неговите политически неадекватни решения е разединена България, а в нашия регион последват три войни – Сръбско-Българската от 1885, Балканската и Междусъюзническата война от 1913 г.

Но най-важното е, че в резултат на Съединението България става по-силна политически, икономически и духовно. Гласът на България става по-силен и нараства влиянието й при решаването на съдбата на Европа.

Столичната община и Общонародно сдружение „Мати Болгария” организират традиционното шествие-поклонение, посветено на 125-годишнината от Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

В проявата ще се включат дружество „Гургулят” – потомци, комитет „Съединение”, Съюза на възпитаниците на военните на Негово величество, училища и други патриотични граждански формации.

Началото на шествието е от 11 ч. пред Паметника на Незнайния воин и ще се отправи към мавзолея на княз Александър Първи, след което ще продължи за поклонение пред паметника на Захарий Стоянов в Борисовата градина.

Тази година се навършват 70 години от подписването на Крайовския договор, който връща Южна Добруджа към пределите на родината, затова по време на шествието ще бъдат поднесени цветя и пред барелефа на цар Борис ІІІ.

На 6 септември 2010 г., президентът Георги Първанов ще присъства в Пловдив на тържественото честване на 125-ата годишнина от Съединението на България.

Държавният глава ще пристигне в 20 часа пред Музея на Съединението и ще посети изложба на тема „Приносът на капитаните за Съединението на България”.

В 20,30 часа на площад „Съединение” президентът и върховен главнокомандващ ще приеме почетния строй. Държавният глава ще произнесе слово по време на тържествената заря-проверка.