И пак за селфито: Първо снимай или първо живей?

Хората предпочитат да си правят селфита с приятели или партньори и по-рядко самостоятелни, показва научно изследване сред 241 души на възраст 19-46 години, направено в рамките на проект на психолога доц. Маргарита Бакрачева, съобщава БТА.

Селфитата се правят и качват в интернет най-често веднъж седмично, по-малък е делът на тези, които ги публикуват няколко пъти седмично, а веднъж месечно и по-рядко се снимат и споделят снимките си най-малка част от анкетираните.

Оказва се, че хората са по-склонни да "лайкват" чужди селфита, отколкото да следят за лайкове на свои, отбелязва Бакрачева.

Думата "селфи" предизвиква у участниците и положителни, и отрицателни асоциации. Положителните са свързани с хубави спомени, емоция и красота, а негативните се отнасят до "компенсация", "търсене на внимание" и патешки устни", коментира психологът.

Мнозинството не биха си направили опасно селфи, показват данните. 70 процента от анкетираните не смятат за интересни такива снимки, които могат да застрашат живота им. 30 на сто обаче намират тръпка в това. Най-често като място за рисково селфи е посочен ръбът на скала. Все пак всички смятат, че важен е премереният риск и не трябва да има реална опасност, посочи Бакрачева.

Изводът на психолога е, че основен мотив за харесванията на селфитата е самият човек, а не самата снимка. Тя е забелязала,че не е нужно фотографията да е прекалено предизвикателна, за да се забележи.

Според Бакрачева тенденцията, наложила се в последните години, "Първо снимай, после живей", вече се преобръща и се трансформира в "Първо живей, а после снимай". Докато доскоро беше по-важно да покажеш на другите в социалните мрежи къде си и какво правиш, сега вече акцентът е на самото преживяване и едва след това идва потребността да го споделиш публично, коментира Бакрачева.

В изследването психологът прави паралел между селфитата и татуировките, тъй като и в двата случая става дума за запечатване на лично значим спомен или емоция. Татуировките са познати от хилядолетия, но през последните две десетилетия се наблюдава безпрецедентен бум, отбелязва Бакрачева. Тя цитира статистически данни, според които средно всеки трети в Европа и САЩ днес има татуировка и допълва, че според експертите в социалните науки поколението Y - родените след средата на 80-те години на 20 век са генерация, при което това е част от културата в глобален план.

Получените за България данни показват, че 45 на сто от анкетираните на възраст между 19 и 50 години имат поне една постоянна татуировка или възнамеряват да си направят такава, каза психологът. 13 на сто от татуираните имат повече от една татуировка.

При 60 процента решението е взето след дълго обмисляне. 46 на сто от татуировките са изображения, 14 процента - някакъв текст, а 21 на сто са смесени, тоест имат и картинка, и надпис. 79 процента от татуировките имат лично значение, докато 18 на сто са нещо, което е разбираемо за всички. 52 процента от татуировките са на места, които не са видими за околните, а 38 процента се виждат. 16 на сто от анкетираните отговарят, че крият татуировката си, когато са в работна среда.

Според получените данни 66 процента от хората с татуировка са изпитали желание да направят и следваща, и най-често - почти веднага след първата /46 процента/. 33 на сто от изследваните лица в момента обмислят правенето на татуировка или пиърсинг. При всички анкетирани основният мотив е нещо, което е лично значимо за избора, или е свързано с естетически причини, разказа Бакрачева.

По думите й изследването показва, че полът и възрастта не влияят върху броя на татуиривките, нито върху решението дали да се направи такава постоянна рисунка. Освен това броят на татуировките, както и това дали имаш тату не влияе на емоционалното състояние. Според оценките на анкетираните положителните емоции преобладават над отрицателните, независимо от пола, възрастта и каква точно е рисунката.

Татуировките са вид послание, което може да бъде разчетено нееднозначно и комплексно, като се вземе предвид на каква възраст е взето решението, каква е причината - дали следване на някаква мода или личен и планиран избор за изразяване на идентичност, какви цветове са използвани, какъв символ е избран - изображение, думи или са комбинирани, развива ли се специфична зависимост след първата татуировка или изборът спира до определен брой, посочи психологът.

Доц. Бакрачева разказва, че неизтриваемите рисунки върху тялото са една от най-старите форми на опосредствана комуникация. Най-древната мумия, открита в Европа, има следи от много татуировки. Те са се правели просто за красота, като знак за принадлежност и статус и за защита от зли сили, отбеляза тя.

Моряците, сред които и до днес татуировките са много популярни, преди са комуникирали чрез тях, споделяли са своите постижения и са ги ползвали като амулет или за привличане на успеха. Татуировката във вид на костенурка означавала, че морякът е преминал през Еквадор. Тату на пълно оборудван кораб показва, че морякът е преодолял опасен участък около района на нос Хорн. Популярната котва идентифицира човек, който е преминал през Атлантическия океан. Тату във вид на свиня на единия крак и петел на другия трябвало да помогне на моряка да не потъне по време на път, обяснява Бакрачева.

В Япония през XIX век татуировките започнали да се асоциират с престъпността, а между 1961 г. и 1997 година в Ню Йорк татуирането също е било забранено от закона заради бум на хепатит Б, посочи тя.

Има тенденция на промяна на нагласите към татуировките, обобщава Магарита Бакрачева и дава като пример фактът, че сега фокусът е основно върху това дали са вредни боите или не, а не върху това приемливо ли е да имаш татуировки. Според нея тези промени и нарастващата популярност на татуировките показват, че те всъщност са се превърнали във фактор на съвременната градска култура.