Евтаназията – най-подкрепяното решение за проблема с бездомните кучета

*** СТЕ ВСИЧКИ КОИТО ИСКАТЕ ДА ОТНЕМАТЕ ЖИВОТ ! Вашата порода каква е - Уникати ! ЗЛОБНИ ХОРИЦА ! отговор Сигнализирай

Единствената причина човекът да бъде нападнат е същият този човек. И да избием кучетата, същият този човек изхвърля годишно над две хиляди кучета по улиците, за една година тези две хиляди стават дванайсет хиляди и после същите тези, които ги изхвърлят, циврят че били нахапани. Човекът май е най-*** същество на планетата - сече клона на който седи. отговор Сигнализирай

до 424 ! Само дето приятелят на човека никога не би го разкъсал и изял жив, нали?!!! отговор Сигнализирай

"Свестните у нас считат за луди." Христо Ботев отговор Сигнализирай

ПриятелТова е било преди много, много години. Родът човешки живеел в страх и тъмнина. Родът човешки бил слаб. Но хората си задавали въпроси за природата, за звездите, за гръмотевиците Въпросите за звездите намерили гадателите, въпросите за природата намерили боговете, въпросите за гръмотевиците намерили огъня Животът на рода човешки вече не бил тъмен и студен, но все още бил самотен. Човекът имал нужда от приятел. Но не какъв да е приятел. Човекът имал нужда от най-добрият приятел приятелят който да пази семейството му докато е на лов, приятелят който да му помага, приятелят който да даде живота си за него без да се замисли. Но как да намериш такъв приятел? Било тъмно, проблясъците на огъня отскачали от стволовете на дърветата и играели странната си, непонятна за древните хора игра на светлини и сенки. Изведнъж сенките сякаш се удължили, протегнали се почти до огъня И така, от горските сенки, с тихо скимтене излязъл ПРИЯТЕЛЯТ. Не бил ял отдавна, ребрата се броели под мократа му козина. Човекът в първия момент хванал копието и скочил, готов да се защитава, но нямало нужда. Няма нужда да се защитаваш от най-добрия си приятел. Човекът погледнал приятеля си в очите свалил копието приятелят се промъкнал още по-близо тогава човекът видял цицките. Приятелят бил приятелка. Кърмачка. А човекът бил ЧОВЕК. Свалил копието. Ръката му се протегнала към месото над огъня. Откъснала малко. Едно толкова простичко действие, което щяло да промени историята на рода човешки. Ръката подала месото на приятеля. И така започнало всичко. Така започнало най-голямото приятелство на света. Човекът и неговия приятел. Рамо до рамо, в студ и жега, в болка и радост. Заедно на лов заедно в борбата за оцеляване. Приятелят не искал нищо, освен подслон и храна, а бил готов да даде с радост всичко, дори живота си Нашият приятел. В безброй битки, когато човекът лежал ранен и гледал звездите, чакайки края си, последното което чувал било скимтенето на неговия приятел последното което чувствал било топлото, влажно докосване на ПРИЯТЕЛЯ и сякаш смъртта била по-лекакогато знаеш че някой тъжи за теб когато знаеш че твоят приятел страда. А никой не тъжи за човека повече от неговия най-добър приятел. Но както често става в живота, минали много години Светът се променил, човекът също. Вече живеел в малки бетонени кутийки и се возел в малки тенекиени кутийки. Душата на човека също се смалила, при някои дори изсъхнала. Нямало място вече в кутийките, нямало място и в душата. Човекът отвърнал очи от своя приятел... забравил го...изоставил го... Човекът бил объркан и заблуден, дотолкова заблуден че започнал да бърка живото с неживото отнасял се с тенекиените кутийки като с живо същество, а със живото същество, като с тенекиена кутийка. Като с предмет. Човекът забравил. Забравил какво е живота, забравил какво е приятелството, забравил как преди много, много години той и неговият приятел обикаляли гори и поля и ловували заедно. Забравил че приятелят спасил живота му, семейството му. Човекът живеел в нещо като сън. По-скоро кошмар сън изпълнен с воня и шум, омраза и завист И в този сън нямало място за приятеля. Затова приятелят трябвало да бъде убит. Трябвало да бъде отровен, заклан, застрелян, пребит, удавен, обесен. Защото това не било неговото време, той принадлежал на друго време. Отдавна отговор Сигнализирай