Филмът, който разбуни Вашингтон

Дългочаканата лента за операцията по елиминирането на Осама бин Ладен през погледа на режисьора Катрин Бигалоу получи редица номинации за "Оскар". "30 минути след полунощ" дори е фаворит за победител в категорията "Най-добър филм".

Това, което различава тази продукция от редица други успешни филми е фактът, че тя е обект на разследване на специална комисия в Конгреса.

Така вместо на снимачната площадка или в съответните си работни кабинети Бигалоу и сценаристът Марк Боал могат да бъдат привикани на разпит и да отговарят на въпросите на членовете на въпросната комисия.

От сп. "Тайм" припомнят, че до даването на показания може да се стигне, тъй като холивудското дуо е получило достъп за разговори с редица висши служители на ЦРУ и Пентагона, който са били преки участници в преследването на терорист №1.

Това не са понрави особено на политическия елит, особено на републиканците. Конгресменът Питър Кинг изрази тревогата си, че предоставеният достъп до тайни на разузнаването може да се окаже опит за изглаждане имиджа на настоящата президентска администрация чрез филма.

Като изключим обвиненията в опит за евтин пиар към демократа Барак Обама и обкръжението му, притесненията на конгресмените не идват само от републиканска страна.

Политиците негодуват, че множеството сцени, в които задържан от ЦРУ терорист е подложен на серия от мъчения, за да издаде Осама бин Ладен, могат да създадат погрешна представа у зрителите – а именно, че мъчения са довели до елиминирането на лидера на "Ал Кайда".

Действително споменатите епизоди от филма са доста брутални и е твърде вероятно да има преувеличаване. Макар че със сигурност в годините след атаките от 11-ти септември редица задържани терористи са били измъчвани, за да разкрият важни оперативни данни.

Проблемът обаче е налице, тъй като изразителността на тези сцени в лентата оставят в сянка изложените и други следи, които спомагат за откриването на Осама. Реално впечатлението е, че мъченията са това, което е довело мисията до успешен край.

А поне официално това е доста далеч от истината. "Тайм" посочва, че 8 месеца преди премиерата на "30 минути след полунощ" специален доклад на сенатска комисия отрича насилствените разпити да имат каквато и да е била роля за локализирането на Осама бин Ладен. Това беше оповестено лично от оглавяващия комисията сенатор-демократ Даян Фейнстийн.

Тя беше категорична в позицията си, защото комисията й цели 3 години разглеждаше под лупа практиките на ЦРУ за мъчения на затворници. Сега същата дама води разследването около срещите между кинаджиите и агентите от разузнаването.

Факт е, че в последните години никой филм за реални исторически събития не е предизвиквал такива крайни реакции както "30 минути след полунощ". И изглежда създателите на лентата не се притесняват от това, дори напротив.

Постерът за филма върви с изречението, че лентата е базирана на "сведения от първа ръка за реалния развой на събитията". В множество интервюта Бигалоу и Боал не пропускат да изтъкнат, че тяхната продукция е нещо като журналистически поглед върху преследването на бин Ладен и че те лично са провели своето разследване по случая.

А подобна трактовка е много далеч от традиционното за Холивуд описание "филмът е базиран на реални събития".

Неслучайно редица критици определят "30 минути след полунош" като изключителен от чисто "филмова" гледна точка, но доста по-слаб погледното от страната на акуратното представяне на реални исторически събития.

Режисьор и сценарист се защитават, че насилствените разпити са неизменна част от войната срещу терора и те са били длъжни да ги покажат. Проблемът обаче е, че "30 минути след полунощ" не е филм за войната срещу терора, а филм за преследването на Осама бин Ладен.

Но в крайна сметка Първата поправка в американската конституция дава правото на всеки да казва, пише и показва каквото сам реши, независимо дали е истина или не. В тази връзка вкарването на въпроса в Конгреса изглежда леко прекалена реакция.

Общественото мнение би било най-коректният съдник. Все пак това е просто един филм...