Прекалено много думи

Прекалено много думи се натрупаха навсякъде около нас. Политиците ни принципно имат леки признаци на логорея, около избори обаче състоянието се изостря.

Всеки ден, всеки един представител на партия намира да каже по нещо. В повечето случаи звучи скандално. На първо четене.

После си спомняш, че кандидатът за народен представител, мераклия за министър или премиер, или друга властова длъжност, го е казвал. Около 10 пъти, в най-различни студия, пресцентрове или при срещи с избиратели. Май за последно го каза миналата година.

Примерите не са малко – всекидневните брифинги на левицата и изказванията на ГЕРБ може би са най-очевидните. ”Атака” не остава по-назад, а РЗС също отдавна не са сменяли диска.

БСП дава всекидневни пресконференции, чудесно щеше да бъде, ако има какво да каже. Няма политическа формация обаче, която да има какво ново да обяви през 24 часа.

ГЕРБ пък след известно време на мълчание решиха да продължат старата си практика на всеки брифинг на левицата да дават контрабрифинг.

Така двете партии влизат в странен медиен диалог, в който се питат и си отговарят от телевизионните екрани, вестникарските страници и информационните сайтове.

Тоя каза, оня рече, пък третите им отговориха. Така изглежда българският политически живот в момента.

От друга страна „Атака” и РЗС се опитват да не слизат от екран, след като вече няма парламент, като продължават да повтарят едни и същи фрази. Националистите пробват да се впишат като част от протестиращите, пък Яне Янев все разбива някакви ”грандкорупционни” схеми и размята листчета от стаята на тайните.

И политиката я няма. Няма конкретни платформи, не чуваме стратегии, не виждаме лицата, които партиите смятат да ни предложат, ако евентуално спечелят изборите.

Някъде между критиките към опонентите се чуват гръмки обещания. Доходите ще скачат, ще бъдат преборени монополите, здравеопазването ще се реформира. Как ще стане всичко това, не става съвсем ясно, даже почти изобщо. Ама ще стане за един, най-много за два мандата. Поне този път не чуваме нищо за 800 дни.

Нито една политическа сила не представи евентуалното си правителство, нито една не обясни ясно платформата си. Все още нямаме и листи за кандидати за народни представители за изборите на 12 май. А часовникът тиктака, като не отброява вече дори обещания, а думи и нападки.

Избирателите обаче се нагледаха на кирливи ризи - връщане назад към наследството на тройната коалиция и станалото напоследък модерно наследство на ГЕРБ. Прекрасно е да се каже какво е реалното състояние на държавата.

Само с плюене по предишните обаче не става. Доказа го това управление. А с многото си думи сегашните претенденти за гласа на избирателите повтарят същата грешка.

Хората обаче вече знаят: дела трябват, не думи.