Палатков лагер

Всъщност, повтарянето на глас на къмпинг ще ви остане единствената допирна точка с този “дивашки” ( според някои префърцунени парвенюта) начин за почивка.

Ако все още не сте разбрали, къмпинги у нас вече няма. Или ако има, то те са завладени от тумби жадни за бърза и голяма печалба концесионери, според които ползването на шезлонг и чадър е неразделна част от почивката на къмпингуващия, за която той трябва да си плаща 5 лева. Всеки ден.

На разположение на летуващите има няколко къмпинга, които се броят на пръстите на едната ръка и още няколко диви местности покрай брега, на които да се усамотите, ако сте на 17 години и за първи път сте отишли на море с приятелката си.

Каква всъщност е реалността. Като тръгнете от Созопол на юг, ще минете покрай няколко от най-известните, поне в миналото, къмпинги. На Смокиня ще ви посрещнат яки момчета, които ще ви искат задължително гореспоменатите 5 лева за охрана ( ?!?) на палатките.

Каваците от край време се стопанисва до толкова, че да има кой да ви вземе парите за почивката, Веселие изобщо не съществува, а на Градина положението с едрите момчета е същото като на Смокиня.

Арапя се застроява усилено, а Дюни отдавна не е къмпинг.

Колкото до приказните места като Иракли, Райския залив и Аркутино, дори не мога да намеря думи.

Проблемът не е в невъзможността на някои хора да не могат да летуват по-евтино.

Проблемът е в това, че къмпингите са, пардон, бяха своеобразни природни резервати, които ще бъдат превърнати в бетонови напудрени и накъдрени хотелчета с безчетен брой звезди.

Крепи ме крехката надежда, че концесионерите на къмпингите или някой, който може да спре безобразията, чете Dnes.bg. Сигурно ползват интернет все пак, щом са толкова напред с инвестиционните си планове.

И мечтая за момента, в който и тук, както в Испания, ще съборят 4-звезден хотел, защото е построен в природен резерват на брега.