Единият Кастро си отиде, какво ще направи обаче другият

За половин век, през който Фидел Кастро превърна Куба в комунистическа държава и водеше борба със Съединените щати, брат му Раул работеше в неговата сянка. Той бе дисциплинираният младши партньор на авторитарния лидер.

Откакто пое президентската власт през 2006 г., а две години по-късно зае официално и поста, до смъртта на по-големия си брат в петък през нощта Раул Кастро превърна Куба в страна, неузнаваема в много аспекти и въпреки това поразително същата.

Раул изостави някои от нормите, които Фидел смяташе за свещени, и с това подкопа комунистическото скеле, което брат му построи. Светът бе смаян, когато той договори изход от задънената улица в дипломатическите отношения със САЩ, която Фидел защитаваше ревностно в продължение на 50 години, пише в. "Ню Йорк таймс".

Сега Куба е твърдо държавата на Раул - остров, на който родените през новото хилядолетие разговарят с братовчедите си по Скайп, където ресторантьорите искат да си доставят тиквички от частни ферми и американски туристи се тълпят по улиците на старата Хавана.

Въпреки всичко това той държи здраво властта, благодарение на доверени военни лидери на ключови постове и нов икономически курс, в който частното предприемачество играе основна - но не и застрашаваща – роля.

Фидел обаче умря във време на огромна несигурност. Регионалният благодетел на Куба - Венецуела, се срива икономически. Мнозина кубинци опитват да се доберат до САЩ, докато все още са в сила специалните привилегии за имиграция.

След многобройните промени, които президентът Обама направи, за да сближи двете страни, стана нещо непредвидено: избирането на Доналд Тръмп, който заплаши да подкопае устоите на разведряването между двете страни, освен ако успее да изтръгне още отстъпки от правителството на Кастро.

Кубински представители казват, че са преживявали политически и финансови сътресения и преди - американското ембарго, разпадането на Съветския съюз, икономическите несгоди във Венецуела.

Сега, когато Фидел го няма, един отдавнашен въпрос може да получи отговор: дали тежестта на неговото наследство възпира Раул да разтури изначално любимата система, която брат му е изградил, или бавните, колебливи стъпки към промяна са отражение на собственото желание на Раул да вдъхне нов живот в линеещата кубинска икономика, без да отслаби структурите на държавната власт?

Роберто Вейга - директор на "Куба посибле" - организация в Хавана, която насърчава политическия диалог - каза, че смъртта на Фидел "ще засегне дълбоко народа" на острова, но няма да промени хода на развитие на страната.

Пенсионираният църковен историк Енрике Лопес Олива очаква промяна. Макар и да не се радва на кончината на Кастро, той казва, че е развълнуван от възможностите, които тя може да даде за бъдещето на Куба. "Това е краят на една епоха и началото на друга", смята той.

Някои експерти твърдят, че Раул се е въздържал от истински икономически реформи, защото брат му е бил против тях. Според някои Фидел е попречил на Кубинската комунистическа партия да обяви нови големи начинания на партийния конгрес тази година, каза Лопес.

Той допълни, че кубинците искат икономически промени, защото прирастът на туризма, изглежда, е оказал неблагоприятно влияние, пренасочвайки храна и други продукти към туристическия сектор. Дефицитите са често срещани, а раздразнението от това нараства.

Лопес, който живее с 12 долара месечна пенсия, каза, че неотдавна е бил принуден да продаде две луксозни старинни лампи, за да си купи храна.

Раул проявява готовност да промени курса. Браян Лател - бивш анализатор от ЦРУ, който от десетилетия следи отблизо ставащото в ръководството на Куба, каза, че отношенията между братята Кастро навремето са били като в телевизионно шоу. Фидел е играел находчивия, гениален режисьор, изразяващ смели възгледи, докато Раул е бил човекът зад кадър, който се е грижел микрофонът да работи, актьорите да си получат заплатите и всичко да върви по сценарий.

Но когато Фидел се оттегли, каза той, Раул започна да се чувства все по-свободен да насочи продукцията в друга посока, като се придържа към сценария.

Раул дълго време се представяше като продължител на революцията, обещаващ да създаде "проспериращ и устойчив социализъм".

Той бе човекът, който недоволстваше заради раздутата държавна бюрокрация и корупцията и твърдеше, че работещите в държавния сектор трябват да бъде съкратени.

"Трябва завинаги да изтрием схващането, че Куба е единствената страна в света, в която човек може да живее, без да работи", каза той през 2010 г. пред Националното събрание на народната власт /парламента/.

Той замени мнозина от ръководните кадри на Фидел със свои доверени съюзници в армията. Откри ограничено пространство за дребно частно предприемачество, въведе увеличения на заплатите в зависимост от свършената работа и намали държавните субсидии. Публично отхвърли "трите принципа на фиделизма - патернализъм, идеализъм и егалитаризъм", каза Лател.

Фидел започна продължителното си оттегляне от обществения живот през август 2006 г., когато тежка болест на червата го принуди да отстъпи властта на Раул първо временно, а през 2008 г. за постоянно.

Мълчанието на Фидел, след като САЩ и Куба обявиха през 2014 г., че ще възстановят дипломатическите си отношения, бе интерпретирано от кубински и чуждестранни експерти като признак, че бившият лидер е много болен.

Някои наблюдатели на Куба се питат дали пробивът със САЩ е можел да бъде постигнат, ако Фидел все още бе на власт или в по-добро здравословно състояние. Други обаче смятат, че промените са станали с подкрепата на Фидел или поне, че Раул го е направил, вярвайки, че действа според повелята на брат си.

В излъчената по телевизията реч, в която обяви сближаването със САЩ, Раул каза, че готовността му за преговори е "позиция, изразена публично и лично на американското правителство от нашия другар Фидел в различни моменти от дългата ни борба".

Въпреки че Раул твърдо контролира нещата и е очевидно в добро здраве, много хора във и извън Куба се питат какво ще дойде след него.

Осемдесет и пет годишният Раул обеща да се оттегли от властта през 2018 година. Неговият вицепрезидент и бивш министър на висшето образование Мигел Марио Диас-Канел Бермудес се очаква да заеме президентския пост. Но в непроницаемите, стриктно пазени кръгове в кубинската политика, не е възможно да знаем със сигурност какво ще стане. 

/БТА/