Победата на провинциализма

Актьорите и служителите на театъра, съкрушени също, на другия ден казаха своето Сбогом на Пеньо. Хората, които изпратиха поета, не бяха чак толкова много. Между тях бе малка група писатели, дошли от София. Но както пише на с.178 в книгата си Романът на един живот Митко Иванов: Вървяха неговите почитатели и най-много бяха от Димитровградския театър и строителните организации. Бих искал в интерес на истината да отбележа още един факт. В известната книга на Любен Георгиев Пеньо Пенев поетът с ватенката пише, че за посмъртното удостояване с Димитровска награда на Пеньо Пенев предложението не е било направено от Съюза на писателите, а от в. Димитровградска правда. Пълната истина е посочил в своята книга Митко Иванов. В разговор с Иван Русев, тогава директор на Димитровградския театър, решихме да направим предложение от името на редакцията и театъра. Иван се зае и на следващия ден донесе проекта, който беше написал /с.190/ След смъртта на Пеньо Пенев актьорите от Димитровградския театър бяха първите , които направиха рецитали по неговото творчество. С рецитали от стихове на Пеньо Пенев обикаляха страната години наред Любомир Абаджиев, Стоян Гъдев, Георги Пенев. В това отношение има покъртителен случай. Един от най-добрите актьори на театъра, Пенчо Ташев, след неуспешна операция остана инвалид неподвижен от кръста надолу. Той приживе беше от близките на поета . Пенчо Ташев направи също рецитал по поезията на Пеньо Пенев и излизаше на сцената в медицинска количка. През последните години тази традиция на димитровградските актьори от миналите поколения се продължава от Константин Стайков. Мисля, че тя никога няма да секне. отговор Сигнализирай

По това време се празнуваше 100-годишнината на българския театър. Пеньо написа във вестника дружески шаржове закачка за няколко души от театъра , в това число и за мен най-младия тогава директор на театър в България. През 1956 г. Беше отпечатана единствената му приживе книга Добро утро, хора!. Тя е посветена на димитровградци. Подари я с автографи на няколко души от театъра. На моя екземпляр е написал цяла страница, която завършва с думите: Нека нашата дружба остане хубава като старото вино! Мисля, че остана.! И не само с мен, а с хората на Димитровградския театър. Те следяха и се вълнуваха от сложната му съдба, от голямата му поезия, която създаваше, когато вече не беше постоянно сред тях в Димитровград и само епизодично , за по-дълъг или по-кратък период, идваше в града. В началото на 1959г. Пеньо отново се завърна в Димитровград. През тези последни месеци от живота му най-близките му хора бяха няколко млади журналисти и актьори от театъра. Добре си спомням една вечер в квартирата на актрисата Румяна Бочева, когато ни чете едно от най-силните си произведения Епоха. Беше много тъжен и страстта му към алкохола се беше засилила... отговор Сигнализирай

Театърът и поетът След поезията от всички изкуства театърът имаше най-дълбоко присъствие в живота и съдбата на големия български поет Пеньо Пенев. От времето на 1950-та, когато работех с него в редколегията на вестник Строим Димитровград, до последните минути на живота му през нощта на 26 срещу 27 април 1959, театърът беше важна част в духовния му мир, а актьорите между най-близките му приятели, сродни души от неговата кръвна група. Спомням си с какво вълнение и увлечение Пеньо участваше в разговорите в редакцията, които се водеха в ония години на тема необходимостта от професионален театър в града. По това време сред строителната шарения се беше сформирала и полупрофесионална трупа начело с режисьора Вихрони Чачановски. Тя подготви два спектакъла: Еснафи на Горки и Свои хора сме ще се разберем от Островски. За консултации в хода на репетициите идваше големият български режисьор Боян Дановски. Той силно впечатляваше с облекло, обноски и теми на разговорите в ония първи години, когато в града имаше много ентусиазъм и два сезона: кален и прашен. Както всички софийски гости от сферата на изкуството, и той се отбиваше в нашата малка редакция. Слушахме го със зяпнала уста, когато ни разказваше впечатленията си от театралното изкуство на Германия и Русия и мисля, че това бяха първите общообразователни лекциипо театър за рошоглавия поет, дошъл от Добромирка да строи Димитровград. Пък и за останалите поклонници на Мелпомена в редакцията: Митко Иванов, Лада Галина, Сергей Елмазов, моя милост и Гено Банов. Две години по-късно , когато се откри през 1953 г. Професионален театър в Димитровград, Пеньо се завърна от казармата. Той гледаше всички постановки на театъра, дружеше с режисьора Николай Гунов, който също пишеше стихове, общуваше с голяма част от актьорите и надничаше на репетициите. През сезона 1956-1957 в Димитровградския театър се постави пиесата Женитба от Гогол. Режисьор беше Никола Ковачев, а централната роля дебют в професионален театър на Ицко Финци. Премиерата стана празник в града. Дял в този празник имаше и Пеньо. Драматургът ни Зунка Янкова, дошла от Московския театрален институт Луначарски и приятел на поета, го убеди да напише текста на програмата за спектакъла. Пеньо със свойственото му увлечение го стори за една нощ и гордо отказа всякакъв хонорар. отговор Сигнализирай

Родителите ми са строили Димитровград без да получат путната пара за това. Само с ентусиазъм. Мародерите след 10 ноември грабят и приватизират всичко, което им падне и за построяването на което нямат никакви заслуги. Ето защо трабва да има реституция на труда. Има все още живи участници. Само че Кост-офф и компания нямаха интерес от това. Педето Лучников създаде закон, който отговаряше само на интересите на наследниците на бившата буржоазия. Къде са обаче националните и рудолюбиви партии? отговор Сигнализирай

Кърпачев, ***, я поразкажи сега за сръбско-българската война от 1885 г кой какво отговор Сигнализирай